Глобалното затопляне навлиза в опасна спирала?

stat 10:19  |  20 април 2017 / Автор Иво Некитов /  
Нагънати ЖП релси. Деградирането на вечната замръзналост вече създава проблеми Нагънати ЖП релси. Деградирането на вечната замръзналост вече създава проблеми
Сн.: Shutterstock

Изминалият март е бил най-топъл сред месеците без феномена Ел Ниньо. Навлиза ли затоплянето в опасна самоподдържаща се спирала? Според някои - да.
Американската агенция по климата и океаните, NOAA, е на мнение, че изминалият март, дори без феномена Ниньо, е бил втори най-топъл месец от началото на измерванията.

Първият е този от миналата година, но тогава рекордът беше следствие на активния няколко месеца преди това Ниньо.

След тазгодишния рекорд, вече е ясно, че и без значително по-топъл по време на феномена Ниньо Пасифик, температурите на планетата вече са твърдо над 1 градус по-високи от доиндустриалните нива.

Никой добросъвестен климатолог вече не отрича наличието на антропогенно глобално повишение на температурите на планетата.
Лаици и всякакви конспиролози, често отвъд границата на налудните квазинаучни брътвежи, не влизат в сметката.

Според климатолозите, с консенсус от над 97 на сто, затоплянето е причинено от човека, чрез изгарянето на фосилни горива и като следствие, увеличаване на топлината, уловена от парниковите газове.

Има някои учени, подкрепяни от част от блогосферата, които са в другата крайност, спрямо изтъняващите и почти изчезнали скептици на затоплянето.
Това е  нареченият шеговито "Метанов бомбаджийски взвод"/methane bomb squad/.

Според тази група, глобалното затопляне дотук е нищо, в сравнение с това, което ни очаква. При това не след 50 били 100 години, а буквално утре, в следващите няколко години.
На пръв поглед част от доводите им звучат убедително.
Нека ги посочим.

За целта трябва да опишем с няколко думи, доколкото е възможно, механизмът на действие на парниковия ефект. Без да изпадаме в подробности, основният му причинител, въглеродният двуокис, "хваща" от излъчената в космоса земна топлина, която е над 1200-1300 вата на квадратен метър средно, около 2, 2.5 вата на квадратен метър.
Това може да бъде измерено, мери се, обосновано е теоретично и не подлежи на съмнение.

Много по-важна част е допълнителният ефект от това иницииращо, първоначално затопляне. Върху него са и споровете на малка част от климатолозите с мнозинството. Според тях, обратната връзка е отрицателна: чрез механизмите най-вече на допълнителната водна пара (но не само!) в атмосферата, парниковият ефект се минимизира и почти свежда до нула.

Мнозинството климатолози, обаче смятат, че всичко е точно наопаки. Обратната връзка е положителна и в резултат хванатата топлина е няколко пъти повече.

Тук се включват "метановите бомбаджии".
Метанът е многократно по-силен парников агент, кръгло с един порядък, десетина-двадесет пъти по-силен от въглеродния двуокис.

Спасява ни фактът, че метанът е с над 2 порядъка по-малко от въглеродния двуокис като концентрация в атмосферата. В момента първият е 410 части на милион, т.е малко под половин промил, докато концентрацията на метана е към 1800 части на милиард или 1.8 на милион, т.е повече от 200 пъти по-малко.

Според метановите алармисти, вече силно затоплената Арктика и северни части на Канада и Сибир (виж снимките), които наистина съдържат огромни количества метан, съвсем скоро ще започнат да го изпускат в многократно по-големи обеми и концентрацията му ще се увеличи в пъти и порядъци.

Работата е там, че метанът е свързан под формата на сложни, но неустойчиви съединения, наречени метанхидрати и клатрати, но последните са устойчиви само при определени нива на налягане(високо) и температури (ниски).

Ако температурата се повиши, тези съединения се разпадат и отделят свободни количества метан.

Свидетелства за това са зачестяващата поява на огромни дупки и кухини в доскоро вечната замръзналост в Сибир. По дъното на арктическия шелф също се отделят несимволични количества метан и това се регистрира от измервателни уреди и сателити.

Според "метановия взвод", в следващите няколко години, заради положителната обратна връзка (по-високи температури - повече метан следователно още по-високи температури и т.н.) процесът ще стане неуправляем и експоненциален, в резултат на което температурите на планетата ще скочат с повече от 10-12 градуса средно, до 2026-2030 година.

Това би превърнало по-голямата част от планетата в необитаема зона
и би означавало край, ако не на биологичния вид Хомо Сапиенс, то със сигурност на цивилизацията, изградена от него в настоящия и вид.
 
Все пак, мнозинството учени, въпреки че предупреждават за опасностите от ГЗ, не споделят тези плашещи мнения.

Главният довод, извън другите, които оспорват преценката за количествата отделен метан в близко бъдеще, е че метанът, за разлика от въглеродния двуокис, не е траен в атмосферата, той се окислява до вода и въглероден двуокис, които също са парникови агенти, но не колкото него, а с порядък по-слаби.

Т.е., за разлика от въглеродния двуокис, който търпи сезонни колебания, но на годишна база е стабилен за столетия и хилядолетия, метанът се окислява за период от няколко месеца до 2-3 години изцяло от кислорода в атмосферата.
Дотук с плашилата на "крайнодесните" алармисти.

Дали да си носим новите дрехи или да погледнем по-спокойно на нещата, е личен избор на всеки.

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ