При многобройни нахлувания от северозапад на хладен и влажен океански въздух и честа доминация на по-облачно от обичайното за сезона време, температурите средно за страната не успяха да слязат  под норма средно за месеца.

Нещо повече: с температурна аномалия в рамките на нормата(плюс-минус 1 градус отклонение от нея), месецът  е с положителна температурна аномалия. Средно за страната средномесечната температура е с две десети по-висока от климатичната норма. 

Ето отклоненията от нея за някои градове и станции:
Номинално под норма, но в нейните рамки(от 4 до 8 десети отрицателна аномалия), са средномесечните температури във Видин, Кърджали и Разград.
В София, Варна, планинските върхове и повечето останали места,  месечната аномалия е положителна.

Не така стоят нещата при месечните количества валеж. Тук нещата са съвсем различни и с изключение на Югозапада, в цялата останала част отклоненията от нормата са между 2 и 5 (пет!) пъти.
Най-влажен е бил месецът във Варна. Там през месеца са паднали над 210 литра на квадратен метър, което е над 4 пъти и половина(близо 460 процента) над нормата. 
В три различни и раздалечени точки от територията на страната: София, Видин, Кърджали, валежите с приближение, са един път и половина( около 150 процента) над нормата.
В Североизточна България съответните стойности са прибл. 250 на сто(два пъти и половина над нея).
На фона на трагичните новини, свързани с тези рядко обилни за последното десетилетие валежи, малко встрани остава фактът, че има  места в страната, където се наблюдават признаци на суша.
Ловеч и Сандански, със съответно 53 и 60 на сто от нормата и отново, характерна  тенденция в последните години, високите части на планините. На Мусала месечните валежи също са, макар с малко, но под нормалните - 85 на сто от тях.
 
Необходимо уточнение: навсякъде в статиите и анализите ни, за климатична база(валежи и температури в случая) се взема официалната и препоръчана от СМО норма 1961-1990гг. Това е задължително условие, за да може да бъде направена коректна преценка не само на актуалния месец, но и всички негови предшественици. При избор на друга база - например "пълзяща свръхмодерна норма" от последните 30 години, месецът без съмнение би излязъл поднормен, но ако ползваме тая "база от бъдещето", месеците от миналото - тези на които голяма част от нас са съвременници и свидетели, биха били с 1, 2, в някои случаи и повече градуса по-студени от тази квази-"норма" и не биха променили тренда, който е недвусмислено нагоре. Поне до официалната промяна на препоръчителните норми от световната метеорологична организация (СМО), ние ще използваме за база точно тези стойности.

Въз основа на гореизброените факти могат да се направят или препотвърдят някои изводи. 
Най-важният е, че климатът продължава да се променя в посоката, в която го наблюдаваме от десетилетие или малко повече: Затопля се.
Да повторим: при практически идеалните условия за да се получи "хладен" летен месец, той не само че остана в норма, но номинално средно за страната аномалията е положителна.
Варна, с огромните наднормени валежи, е с 9 десети, т.е само на една десета от куриоза да отбележи топъл месец при почти 5 пъти над обичайните месечни суми. 

Друг важен извод е, че промяна на тенденцията за "атомизиране" на валежите няма. Няма или е почти незабележима и само за някои  райони на страната, тенденция за засушаване като общи годишни валежи.
Има дълъг период на наднормени валежи, на който сме свидетели в момента. Такъв наблюдавахме и в края на лятото преди 10 години. Има  и дълги периоди на относителна суша - 2000, повечето лета от последните години, продължителни и редовни сухи периоди с продължителност над обичайната - месец, понякога 2 и дори 3-4 месеца с минимални или символични валежи.  Валежният период рано или късно, с голяма вероятност ще приключи и ще станем свидетели на завръщане на сушата в много райони.

Очаквайте анализите ни относно Ел Ниньо и влиянието му върху времето у нас през следващите месеци: доколко влажният период в началото на лятото може да е свързан с Тихоокеанската осцилация и не по-малко важният въпрос: дали и как ще се отрази той на времето през зимния период.