Докато Мат Кируан преминава през националния резерват на Мериленд в Блеквоуър, гумените му ботуши започват да лепнат в тинята. С всяка стъпка земята под него се превръща от суха във все по-влажна кал. Дърветата около него преминават от високи и пълни с листа или игли до къси, голи и бледи гниещи пънове и остатъци от дънери - пише публикация в Nature Climate Change.

Когато водата и калта стигат над глезените му, Кируан спира. "Към този момент ние, вместо в гора, сме в пълноценно блато", обяснява екологът от Института за морски науки в Вирджиния. "Тази земя вече е твърде солена и твърде влажна, за да поддържа живи дървета."

Кируан стои сред нещо, наречено "призрачна гора."

Това е мъртва зона, създадена, когато солената вода се просмуква и завладява залесени райони. Първоначално тя забавя и в крайна сметка спира растежа на нови дървета, а старите първоначално боледуват, а впоследствие - умират. Това означава, че когато старите дървета умират, няма кой да ги замести.

Първите описания на призрачните гори датират от около 1910 г.

Явлението вече може да се наблюдава по цялото Атлантическо крайбрежие на Северна Америка, от Луизиана до Южна Канада.

Кируан оприличава призрачните гори с други драстични маркери на промените в околната среда. Подобно наначина, по който отстъпващ ледник оставя следи от мястото, където преди е имало лед, призрачните гори представляват мястото, където преди е била суха земя.

"Можете да ги докоснете и да го видите", казва той. "Това е също толкова реално, като топящ се ледник." 

Според последното изследване на учения, призрачните гори се формират по-бързо от всякога. Според него темпът на отдръпване на горите е средно около три пъти по-висок, отколкото преди индустриалната революция - когато човешката дейност започна да генерира огромните количества емисии на парникови газове, които учените свързват с настоящата климатична криза. "Горите с призраци" са най-ярък индикатор за изменението на климата навсякъде по Атлантическия бряг ", казва Кирван.

Един от основните механизми за създаване на призрачна гора е повишаването на морското равнище, разказва Керин Гедан, професор от Университета Джордж Вашингтон в D.C. и съавтор на Кирван в скорошна статия за явлението в списанието Nature Climate Change.

По-високите води намаляват разликата в надморската височина и това улеснява проникването на солена вода в бреговите линии. И дърветата, повечето от които "не обичат сол", загиват, което в крайна сметка води до появата на все повече призрачни гори.