Превишението на средногодишната температура спрямо възприетата от СМО норма за периода от 30 години в края на миналия век средно за страната е 1.3 градуса. Това е много съществена положителна аномалия на годишна база. Докато при месечните аномалии говорим за топъл/студен месец когато аномалията е над 1 градуса(под минус 1), на годишна база тази стойност е според различните райони и възприети абсолютни величини, 0.3 или 0.5 градуса. За сравнение: аномалията на по-предишната година, 2012, е същата - плюс 1.3 градуса, НО с една съществена забележка: За разлика от 2012, изминалата 2013 година нямаше един екстремно студен месец - февруари 2012, когато бе с около 5(пет) градуса по-студено от обичайното средно за страната. Въпреки това, 2012 излезе в крайна сметка много топла заради екстремно горещите летни месеци, които компенсираха с излишък тази февруарска отрицателна аномалия. 2013 нямаше такива екстремуми и в двете посоки, тя, така да се каже, бе равномерно топла през почти цялото време, като единствено в някои райони имаше поднормени периоди през някои пролетни месеци и през декември. Декември излезе на минус(в норма, с отрицателна аномалия по-малка от минус 1 градус) в цялата страна, с изключение на планинските върхове, където аномалията бе положителна, а месецът - топъл спрямо норма.
За илюстрация, ето и годишните аномалии за страната за някои предходни години: 2011 - само +4 десети, 2010 - +0.9. По-топла от изминалите 2 години е 2007, с +1.6 градуса. Всички години от това столетие са по-топли от нормата, с изключение на 2005 година, която е в номинален минус, макар само с една десета от градуса.  Въпросната 2005 е забележителна и с това, че тя е последната година с хладно лято(в норма минус или под норма за повечето райони на страната) - нещо, което оттогава се наблюдава само  за отделни станции и единични летни месеци, спорадично и рядко, но никога - за цялото лято.
По отношение на валежите единственото обобщение, което може да се направи е, че.... такова не може да бъде направено. Валежните количества в страната са силно неравномерно разпределени по периоди на годината, райони, сезони и количества.  Сандански, Кърджали, Русе, Шумен, са с наднормални валежни количества, с между 115  и 120  на сто от годишните норми. Други пунктове като Видин, София и др. са с около 90 на сто от нормалните количества, но подобна  средна картина не дава ясна представа за силно "атомизираните" валежи по места и време. Пример:във Видин през октомври падат почти 2 месечни норми, предхождащи отново наднормен ноември и последващи наднормен септември. През декември обаче не вали практически нищо, а такива са перспективите  и  за първата половина на настоящия януари, което оформя за пореден път поне двумесечен период без никакви валежи. Това не е единствен пример или изключение - подобно или дори по-неравномерно разпределени валежи  е имало в почти цялата страна - София, Пловдив, Враца и т.н.  За разлика от станциите в равнините, при планинските станции се забелязва ясна тенденция към намаляване на валежите в последните години.