Както знаете, нашият сайт не публикува бомбастични (и неверни по правило) прогнози за седмици и месеци напред. Разчитайки на интелекта на читателя, ние само анализираме и правим преценка на вероятностите за бъдещото развитие на времето през следващите месеци или сезон, на база "суровите" прогнози на големите световни метеоцентрали и актуалните тенденции в циркулацията над региона, Северното полукълбо, както и поведението на някои "маркери" - основни явления и феномени, като Тихоокеанската Осцилация(известна като Ел Ниньо- Ла Ниня), Североатлантическия Индекс (NAE) и др.
Затова  в този текст няма да прочетете: "Зимата идва през Ноември, Декември, За Никулден, Коледа, Нова година, Атанасов или Ивановден, Трифон Зарезан, Баба Марта" - задраскайте ненужнотто.  Ще направим първоначална преценка на вероятността февруари все пак да се окаже зимен месец, да бъде влажен или сух,  топъл или студен спрямо нормата си.

Преди да изясним някои основни положения с циркулацията на въздушните маси, все пак е необходимо да се уточни, че тази прогноза е твърде ранна, т.е тя е предварителна и до края на месеца е възможно да претърпи изменения.
Да направим връзка с рекордните студове на територията на Северна Америка. Ако  трябва да сме точни, става дума за източната и централна част на континента - югозападните щати не само, че не видяха сериозен студ, а са и с различна по размер по периоди положителна аномалия и няма как да бъде иначе, ето защо:
На границата на, съвсем условно, умерената и артическа въздушни маси, има една контрастна зона. В нея, във високата тропосфера(най-ниската част на атмосферата) съществува въздушно течение, наричано "струйно течение" или Jet Stream на английски.  Със скорост от няколко десетки метра в секунда до над 100 и повече в по-високите слоеве, това течение опасва като река полярните области.  То не е с постоянно местоположение, но по-важното: не е с постоянна форма. Опасвайки високите ширини, то меандрира малко или повече, извива се в северна и южна посока с различни амплитуди. Текстът в болд е много важен, защото точно тези вълни определят до голяма степен над- или поднормеността на времето в определена зона, сектор на умерените ширини.
Образуваните при това меандриране вълни се наричан Вълни на Рьосби. В  зависимост от тяхната амплитуда и  дължина, в ниските слоеве на тропосферата имаме зонална циркулация, при която студените въздушни маси "си стоят на север" и проникват само  в по-високите части на умерените ширини или меридионална, при която студеният въздух прониква далеч на юг, но и обратно: топлият - на север, с по-динамично и контрастно време.  Но в Природата не всичко  е толкова просто, колкото в книжките и при теориите: Често циркулацията не е в "чист" вид. Не на последно място, освен амплитудата и дължината, при тези вълни много(!) важна роля играе и това дали те са по-бавни, почти стационарни или се преместват бавно или по-бързо на изток.
През последните седмици имаше сравнително рядка комбинация от голяма амплитуда и много голяма дължина на вълната, съчетани с относително бавно  движение. Полярната област, заключена северно от  струйното течение не беше нито с форма на неправилен кръг, нито на по-"накъдрена" област със синусоидални граници, а по-скоро приличаше на овал или овалоид със само две, но дълбоко вдадени на юг области: едната на Северна Америка и втора - почти на 180 градуса, към Източна Азия. Извън двете ребра на този овал - откъм Европа и Тихоокеанския сектор бяха отбелязани рекордно високи аномалии и, което е по-важно - продължителност на въпросните аномалии.
Ето защо бе нужно това дълго встъпление: Вълните на Рьосби в момента като че ли са на път да се върнат в едно от двете си по-нормални състояния. Имаме една,   вдадена на юг към Средиземно море такава. В източната и периферия към нас (вж съседната статия) се насочват топли въздушни маси от южна посока. В издадената на север част на вълната над Европейска Русия, се е образувал и ще расте антициклон, но постепенно той ще се измества на изток.

Не можем да кажем с точност какво ще се случи с циркулацията през февруари, но ето някои съображения: Първо. Твърдението: "Щом а Америка е студено - у нас е топло и обратно" не е вярно винаги. Контрапример: зимата на 2006-2007. Тогава през повечето време имаше зонална циркулация в почти чист вид(с кратки паузи и по-съществено прекъсване през февруари)  и аномалиите бяха огромни, с положителни знаци, над цялото полукълбо. Всичко зависи от формата и поведението на струйното течение. Както виждаме, то не е елементарната картинка от схемите и рисунките. Второ: Струйното течение не е единствения "готвач" в кухнята на времето. То не само определя, но и е определяно като поведение от многобройни фактори "отдолу", от повърхността, влияещи на топлинно-радиационния баланс: сезонния ход на слънчевото греене, процесите в по-ниските ширини(сила, разположение на пасатите и субтропичните антициклони) и не на последно място - температурата на водите в Северния Атлантик. Факторите са сложни, взаимосвързани и оплетени в причинно-следствени връзки и  за капак, трето: Европа е с много по-сложен релеф и климатообразуване от Северна Америка, Освен много по-силно влияещия ни Гълфстрийм, ние си имаме и Медитеран, и огромна маса суша в близост, разположена на тропика(Северна Африка) и, разбира се, най-голямата континентална маса на североизток, обширните бързоизстиващи(зиме) степи и тундри на Източна Европа и Сибир. Затова един северозападен поток по предния фронт на влизащо на югоизток струйно течение у нас не би се изразило както в Америка. Тук то ще срещне Алпите, Средиземно море, ще се завихри, трансформира и ще донесе много валежи, но не и подобен терминален студ, както в Америка преди дни.  При нас подобен може да дойде(и идва с определена периодичност!) единствено от североизток и, с някои уговорки, директно от север. За целта, трябва предварително да се създадат благоприятни условия за стациониране и изстиване на въздушна маса над континента и впоследствие тя да се придвижи на югозапад. Едва тогава, при засрещане с топлите и влажни маси на Средиземноморието, у нас би могло да има и студ, и влага, подобно на 2012 година.

Все пак, възможно ли е повторение на февруари 2012? Теоретично вече - да. Но, както се спомена, за целта трябва циклоналната активност над Северния Атлантик да стихне , а това поне на този етап изглежда малковероятно.
Съдейки по тенденциите от последното десетилетие у нас, за времето в края на зимата, през февруари-март с голяма вероятност ще имаме валежи, при това около и над нормалните за периода, които частично или пълно ще компенсират очерталата се в много региони на страната суша. Въпросът дали тези валежи ще бъдат от сняг или дъжд в низините, е по-сложен. При всички положения, нарастващото слънчево греене през февруари от ден на ден повишава изискванията към "стартовата" въздушна маса за сняг в низините. Ако сега минус 1-2 градуса във височина са достатъчни, то след месец, в зависимост от многобройни други фактори(приземна температура в съседни области, барична обстановка, вятър, облачност в околни райони, време на денонощието, влажност мержду облаците и земята, ИНТЕНЗИВНОСТ на валежа и т.н.) може да се окаже, че в ниските части на  низините и при минус 3-4 градуса във височина, валежът е в полутечна или течна форма при земята. 
Предвид високата вероятност "антициклоналната", студена възможност за нашия регион, която започва в момента(и приключва след малко повече от седмица), според моделите да бъде "изхарчена" с насочен по-на изток от нас вектор на студеното нахлуване в (юго)източната периферия на антициклона и по-малката вероятност за повторно образуване на нов антициклон на същото място или  в непосредствено съседство, можем да заключим, че най-студеният, североизточен вариант е по-малковероятен. Тук нямаме предвид слабото проникване на студена въздушна маса при земя през следващата седмица, а масирано нахлуване на "висок" студ. Такова никой модел не чертае в обозримо бъдеще.
Най-общо може да се приеме, че през февруари в планините сняг с голяма вероятност ще има, а в низините - всичко ще се уточнява в последния момент, когато става дума за гранични и контрастни процеси, без "запас" от студен въздух. 
В заключение, февруари с голяма вероятност ще бъде:
-С нормални или над нормалните, валежи, като има и вероятност за отлагане на валежните процеси към март.
-С температури около или над нормалните средно за страната(според  NOAA с аномалия между 1 и 2 градуса средно за страната), т.е ще бъде  по-малко наднормен от януари. По-малка е вероятността той да бъде под норма или студен именно защото с бързо нарастващото слънчево греене мъглите намаляват, а освен първоначално нахлуване на много студена въздушна маса(което, както уточнихме, изглежда по-малковероятно), това би бил единственият друг фактор, който би държал под норма един зимен месец.