През последните 50 години климатът на планетата средно се е затоплил с около и над градус, градус и две десети.
В нашата страна средните месечни температури за около 30 години са се повишили с няколко десети до градус и половина и дори два - за различните месеци и населени места.

За да се преместят климатичните пояси на север трябва още време, но и сега и дори в миналото, някои видове, които сме свикнали да възприемаме като екзотика, виреят у нас, в места с определен микроклимат.
Погрешно е да си представяте как границата на климатичната зона се пвижи равномерно на картата, подобно на морски прилив. По-скоро се появяват отделни петна по хълмовете все по-на север, свободни от инверсионни изстивания, които с напредването на затоплянето се уголемяват и прехвърлят все по-на север и в по-малка степен слизат към подножието на хълмовете. Това е заради инверсиите в ниското, за които ще споменем след малко.
Кои видове могат, с малка помощ от човека, да следват това затопляне?
Ето само малка част от тях.

Маслини
Маслината е едно от най-перспективните растения за отглеждане от ентусиасти в България - до степен за няколко години да си произвежда сам маслини за консумация, при това с невероятно качество.
Маслинови дръвчета отдавна има в много населени места на Южна България, както и по морето на север. Издръжливостта на студ на видовете маслини е много различна - от минус 6-7 градуса до почти минус 15 при някои специални селектирани сортове от бившия Съветски съюз и полупланинските райони на северното крайбрежие на Средиземно море.
Дори по-слабо устойчивите на студ сортове, ако успеят да образуват достатъчно дебело стебло през годините, повишават по изумителен начин студоустойчивостта си - с няколко градуса.

Най-важното е мястото, където са засадени растенията да не е инверсионно: т.е да не е ниско и равно, където нощем при ясно и тихо време се стича изстиващият въздух от околните склонове и възвишения.

Зимно време минимумите на такива места са, по правило, с няколко градуса по-ниски от тези по околните склонове, а в някои дни разликите могат да достигнат и  надминат 10-12 градуса. Затова трябва да се познава местния микроклимат: зиме не трябва да се образуват инверсии, но същевременно трябва да бъде достатъчно ниско като обща надморска височина, за да бъде горещо лятото, с достатъчно слънце  и високи температури.
Такива микроклимати има на много места в страната. 

Това са южните склонове на Стара Планина и Средна гора, Черноморието, Родопската Яка, райони под Кресна на югозапад, Ивайловградско. Отделни ентусиасти правят опити и  в неинверсионните части в Северна България, но все пак там въпреки, че често лятото е по-горещо от това на юг, винаги трябва да се има едно наум за зимата. 
Преди години имаше вълна на спекулации, свързани с "усвояване" на европари и маслинови насаждения се правеха на ужасно неподходящи места, засаждаха се през декември (!) очевидно не с цел създаване на истинска маслинова гора/насаждения. Това няма нищо общо с ентусиазма на любителите на субтропичните растения, а закономерният им неуспех не променя факта: има места в България, където маслини могат да се отглеждат, стига целта да бъде такава, а не "усвояване".

Снимки

Палми
Палмите са огромно семейство, с хиляди представители, някои от които са удивително издръжливи на студ, до около минус 20 градуса. Това са известната от рекламите на препарати Сереноа Репенс, т. нар. Иглова палма - Рапидофилум Хистрикс, различни подвидове Сабал Минор, но най-вече държеливите на студ до минус 18-20 градуса Трахикарпус Фортунеи и уникалната красавица от Чили Юбеа Чиленсис.

 
Няколко  вида вече от години виреят в по-топлите места на Южна България, а отскоро и на север, в дворовете на отделни ентусиасти.

Снимки

С цитрусите нещата са по-сложни, техните минимални температури на оцеляване са едноцифрени минуси и скоро няма да видим незащитени лимонови горички на открито у нас.
Изключение прави траншейното отглеждане. При него се изкопава траншея в земята и зимата растенията се покриват с парникови платна - стъкло, поликарбонат или най-често полиетилен или армирано ПВЦ фолио. Акумулирайки слънчевата енергия, както и тази на земята, температурите вътре почти на падат под нулата и цитрусите виреят съвсем спокойно, като плододават обилно и зреят. По времето на социализма подобни насаждения е имало на площи цели декари, но икономическата целесъобразност все пак е взела връх: много по-евтино е да се внесат от Гърция, отколкото да се произвеждат по този трудоемък начин.
Нищо не пречи, все пак, на отделни любители или ценители на екологичните производства, да си произвеждат сами лимони, мандарини, Помело и портокали от няколко дръвчета. Вкусът на плодовете е уникален - личен опит на пишещия тези редове.

Снимки

Банани
Бананът всъщност е трева - една голяма, дървоподобна наглед, но все пак трева. Повечето банани загиват  при няколкодневно излагане на температури под плюс 10 градуса, но има и няколко вида, които при минусови температури измръзват в надземната си част, но напролет, със стоплянето на времето, ризомата, както се нарича подземната им част, оцеляла от студовете, дава начало на нов растеж  и тези растения достигат до средата на есента размери понякога надхвърлящи 3-4 метра.
Да, бананова република в прекия смисъл България няма да стане, но банани от тези видове могат да се отглеждат навсякъде у нас, включително в студените зимни части на Северна България. Ключът е наличието на достатъчно лятна топлина за вегетацията, а както знаем, в низините тя е предостатъчно и ограничаващият фактор е липсата на вода.

На снимката: група банани от вида Musa Basjo в двор в град Видин. В началото на юли височината им надминава 3 метра, а към края на септември ще са по-високи от 6 метра.

С минимална зимна защита или дори без такава, у нас на открито могат да виреят и много други субтропични култури - дафинов лист, някои видове олеандри, както и многобройни екзотични цветове и други растения.