Пробиха "Ледника на Страшния съд" на дълбочина 1000 метра, но оборудването изчезна
Ледникът Туейтс е наричан така, заради потенциала му да повиши глобалното морско равнище с 65 см ако се разтопи
Ледникът Туейтс (Thwaites Glacier), често наричан "Ледникът на Страшния съд" заради потенциала му да повиши глобалното морско равнище с 65 см, е обект на мащабни международни изследвания и през 2026 г.
Още по темата
- Изтичането на метан във водите на Антарктида може да е свързано със затоплящия се климат, казват учени
- Проф. Пимпирев: Антарктида е континент-лакмус, от който зависи климатът на цялата планета
- Антарктическият пролив играе важна роля в обмена на студени и по-топли води
- Изследователи: Морският лед в Антарктида се движи към рекордно ниски нива
Вижте снимки на ледника>>>>>>>>
В началото на 2026 г. екип от British Antarctic Survey (BAS) и Южна Корея проведе амбициозна операция за сондиране с гореща вода. Целта беше да се достигне до "линията на заземяване" (grounding line) - мястото, където ледникът се отделя от морското дъно и започва да плава.
Учените успяха да пробият дупка с дълбочина около 1000 метра. Въпреки успеха в пробиването, основното оборудване (измервателни уреди, които е трябвало да останат там за дългосрочен мониторинг) се е заклещило в леда в последната фаза на мисията и така са били изгубени.
Преди загубата на апаратурата бяха събрани ценни данни за турбулентните океански условия под ледника. Установено бе, че необичайно топла океанска вода прониква дълбоко под леда, което ускорява топенето му отдолу нагоре.
Публикувано през март 2026 г. изследване, базирано на данни от Европейската космическа агенция (ESA), потвърждава, че загубата на маса в западната част на Туейтс е изключително висока. Прогнозите са, че в следващите 40-50 години загубата на лед от този ледник ще бъде равна на текущата обща загуба от цяла Антарктида днес.
Сеизмична активност
В началото на 2026 г. бяха регистрирани стотици микро-земетресения в района на ледника. Тези трусове показват, че структурата на леда става все по-нестабилна, като се появяват нови пукнатини и напрежения, които не са пряко свързани само с температурата на водата, а с механичното разрушаване на ледения шелф.
Изследванията продължават, като фокусът сега се измества върху по-точното моделиране на това колко бързо ледникът може да се откъсне напълно, което според някои нови данни може да се случи по-скоро от първоначалните прогнози за 22-ри или 23-ти век.