Проектът цели да засява изклуствено облаците с кристализационни ядра  и по този начин драматично да увеличи валежите в Тибетското плато.


В рамките на проекта се изгражда  мрежа от горивни камери по върховете на Тибетските планини. Те ще увеличат количеството на валежите в региона до 10 милиарда кубически метра. м на година.

Това представлява около 7% от общото потребление на вода в Китай. Инсталираните камери изгарят твърдо гориво, което води до образуване на сребърен йодид.

Над Тибет в определен период от годината духат силни и постоянни мусонни ветрове.
Това причинява валежи под формата на дъжд и сняг, но валежите са недостатъчни и тибетското плато на места представлява суха полупустиня.
Това ще бъде променено, като бъдат инсталирани десетки хиляди горивни камери ще бъдат инсталирани.
Те ще позволят да се произвеждат валежи на площ от около 1,6 милиона квадратни км.
Тази територия е три пъти по-голяма от тази на Испания.

Китайският проект ще стане най-големият в света от този тип.
Като допълнителни мерки за засяване на облаците ще бъдат използвани самолети и дрони.
Един от авторите на проекта, пожелал анонимност, е заявил пред South China Morning Post, че в момента   по склоновете на Тибет, Синдзян и други региони на Китай вече са установени 500 експериментални единици от камерите.

Според експерта, получените резултати са обещаващи.
Системата за промяна на времето в Тибетското плато се разработва от Китайската авиокосмическа научна и техническа корпорация (CASC).
CASC строят камерите за проекта въз основа на военна технология, която се използва за създаване на  ракетни двигатели и позволява безопасно изгаряне на твърди горива с висока плътност в условията на недостиг на кислород във височина на над  5 хиляди метра

Първоначално технологията е разработена от Китай като военна програма за   контрол за времето.

Досега тибетското плато е едно от най-сухите места на планетата, въпреки богатите на влага въздушни течения, които преминават през планините всеки ден.

Годишно в повечето райони на Тибет попадат по-малко от 10 см (100 литра на квадратен метър) валежи. За сравнение - това са валежите за месец и половина или два в някои райони на България.

Американското геологическо проучване класифицира региони с годишни валежи под 25 см като пустини.
Според ООН до 2050 г. около 5,7 милиарда души са изложени на риск от недостиг на вода.
Понастоящем около 3,6 милиарда души в различни части на света нямат достъп до прясна вода най-малко един месец годишно.