Глобалното затопляне променя аромата на снега
За разлика от пролетта, лятото и есента, които имат силно изразени аромати (цъфнали цветя, плажове, разлагащи се листа), сегашният сезон има мирис "на нищо"
Как бихте описали аромата на зимата?
Още по темата
За разлика от пролетта, лятото и есента, които имат силно изразени аромати (цъфнали цветя, плажове, разлагащи се листа), сегашният сезон е белязан от мирис на нищо. Нищо не расте. Нищо не умира. Това е един вид обонятелна пауза - твърди материал във Уошингтън Поуст и продължава:
Но снегът има аромат и изследователите твърдят, че този аромат зависи от това какво има в земята и във въздуха. Тъй като и атмосферата, и земята се затоплят, ароматът на снега става все по-силен.
Йохан Лундстрьом, професор по клинична неврология, който описва себе си като "изследовател на миризмите" в Центъра за химически сетива "Монел" във Филаделфия, казва, че тъй като миризмата на снега отразява примесите във въздуха, снежинките в Уисконсин миришат различно от снега в Швеция или от снега в някой град.
Лундстрьом казва, че хората забелязват миризмите повече през лятото, защото влажният и по-топъл въздух засилва движенията на молекулите на миризмите, по същия начин, по който парфюмът мирише по-интензивно и различно върху кожата, отколкото когато е разпръснат във въздуха. Но студеният и сух въздух през зимата създава "лоша среда за миризми".
"Това е същата причина, поради която най-лошото място за миризми е трансконтиненталният самолет", казва той. "Имате сух въздух, различно въздушно налягане и често е по-студено, отколкото обикновено е в една стая."
Снегът - особено горният слой, покриващ земята, поема съединения предимно от въздуха, каза Лундстрьом. С течение на времето снегът поглъща все повече от тези ароматни съединения, което увеличава миризмата му.
"Например, разлагащият се биологичен материал създава химикала геосмин, химикал, към който сме толкова чувствителни [това е миризмата на плесен], че ако вземете една капка и я поставите в плувен басейн с олимпийски размери и разбъркате добре водата, все още можете да усетите миризмата", каза той. "С други думи, често не е необходимо голямо замърсяване, за да можем да усетим миризмата му."
Изменението на климата влияе върху начина, по който мирише снегът, казва ученият
А. Ария, химик и ръководител на катедрата по атмосферни и океански науки в университета Макгил. Тъй като земята и въздухът стават по-топли, това насърчава циркулацията - и интензивността - на молекулите на миризмата.
Изменението на климата се отразява и на количеството сняг, което пада в умерените ширини - в низините на България, например, тази зима сняг практически нямаше в по-голямата част от местата с надморска височина под 200-300 метра, включително на север.
По данни на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ, от периода 1901-1930 г., когато за пръв път са изчислени климатичните норми, досега територията на САЩ се е затоплила с 1,7 градуса. Това означава, че става по-влажно, но не и по-снежно, като според анализ на Агенцията за опазване на околната среда 80 % от метеорологичните станции отбелязват намаляване на снега.
Когато падне сняг, казва Ария, това е "моментна снимка на атмосферния процес". През 2017 г. тя помогна за провеждането на проучване, в което се разглежда как снегът абсорбира замърсяването от отработените газове на бензиновите двигатели, което след това може да замърси водата и почвата на земята, когато се разтопи.
Това, което е на земята, се изтегля във въздуха, така че в замърсен район може да се наблюдават повече микроелементи в снега, а в земеделски район може да има повече азот [от торове], казва Ария. След като снегът се разтопи, част от замърсяването се освобождава в почвата, водоснабдяването и обратно в атмосферата. И цикълът започва отново.
"Предполага се, че повишаването на температурата увеличава токсичността на някои замърсители и засилва скоростта на химичните реакции и процесите на разграждане", казва Ария.
Причината, поради която хората често казват, че "усещат миризмата на идващ сняг", е подобна на различията във въздуха, когато през лятото наближава гръмотевична буря - каза Лундстрьом. Въздухът се усеща малко по-топъл и става по-влажен, което пренася аромата по-добре, а има и промяна в барометричното налягане.
Лундстрьом, който ръководи два изследователски центъра - един в "Монел", а друг - в Катедрата по клинична неврология в Каролинския институт в Швеция, каза, че снегът в града има мирис, независимо дали става въпрос за изгорели газове от автомобили или за гума от гуми.
Но когато отиде в хижата си в Бюрстраск, която се намира на около 60 мили от Полярния кръг, мирише "изключително чисто", каза той.
Според него не само снегът носи мирис. Ледът също. Помислете за стария лед в хладилника - той мирише странно и мухлясало, тъй като е абсорбирал миризми на храна. Но ледът може да носи и аромати, които предизвикват щастливи спомени.
Когато Лундстрьом е бил на 4 години и е израснал в Швеция, той е ходил на риболов на лед с баща си и дядо си. Той ясно си спомня миризмата на ледените стърготини, докато пробиват дупка за костур и щука.
"Лежах върху козината на северния елен и лицето мик беше точно там, до дупката, и усещах миризмата на парчетата лед, а те миришеха на езерото", казва той и добавя, че това е сладководно езеро, така че ледът мирише на свежо с оттенък на морска трева и утайка. "Така че всеки път, когато се връщам с дъщеря ми и правя дупка в леда, веднага се връщам обратно, 4-годишен съм, лежа върху козината на северния елен и се опитвам да хвана риба. Това е много положителна емоция."
Опитът да се обясни как мирише снегът е предизвикателство. Когато парфюмеристът Кристофър Брозиус създава аромата, който нарича "Сняг", той търси прилив на нещо свежо и студено. Нищо не се получило - докато не поговорил с приятелка за първия й сняг.
"Тя ми напомни за една реплика от френската книга "Клодин в училище", в която тя захапва снежна топка и казва: "Винаги мирише малко на прах, този първи [сняг]", казва Брозиус, основател на линията парфюми. "И така, имах нещо, което беше земно, влажно и леко зелено, но липсваше прахта. Тогава грабнах куп бутилки от архива и започнах да творя".
През 2018 г. той създава художествена инсталация, базирана на миризмата на сняг, за Cooper Hewitt, музея на дизайна Smithsonian, базиран в Ню Йорк. Проектът включва стая с вълнен килим отдолу и бледосини топки от плъстена вълна отгоре, като и двете са наситени с аромат на сняг. В сравнение с другите си "снежни" аромати, той описва този като "по-свеж, по-влажен, по-замръзнал и по-студен".
"Ставаше дума за онази миризма на сняг, когато си сложил вълнени ръкавици до лицето си, за да ти е топло на носа, с малко борови дървета, които са на около 50-75 метра в края на полето", казва Брозиус. "Някои хора казваха, че дори миришело на студено".