Как бихте описали аромата на зимата?

За разлика от пролетта, лятото и есента, които имат силно изразени аромати (цъфнали цветя, плажове, разлагащи се листа), сегашният сезон е белязан от мирис на нищо. Нищо не расте. Нищо не умира. Това е един вид обонятелна пауза - твърди материал във Уошингтън Поуст и продължава:

Но снегът има аромат и изследователите твърдят, че този аромат зависи от това какво има в земята и във въздуха. Тъй като и атмосферата, и земята се затоплят, ароматът на снега става все по-силен.

Йохан Лундстрьом, професор по клинична неврология, който описва себе си като "изследовател на миризмите" в Центъра за химически сетива "Монел" във Филаделфия, казва, че тъй като миризмата на снега отразява примесите във въздуха, снежинките в Уисконсин миришат различно от снега в Швеция или от снега в някой град.

Лундстрьом казва, че хората забелязват миризмите повече през лятото, защото влажният и по-топъл въздух засилва движенията на молекулите на миризмите, по същия начин, по който парфюмът мирише по-интензивно и различно върху кожата, отколкото когато е разпръснат във въздуха. Но студеният и сух въздух през зимата създава "лоша среда за миризми".

"Това е същата причина, поради която най-лошото място за миризми е трансконтиненталният самолет", казва той. "Имате сух въздух, различно въздушно налягане и често е по-студено, отколкото обикновено е в една стая."

Снегът - особено горният слой, покриващ земята, поема съединения предимно от въздуха, каза Лундстрьом. С течение на времето снегът поглъща все повече от тези ароматни съединения, което увеличава миризмата му. 

"Например, разлагащият се биологичен материал създава химикала геосмин, химикал, към който сме толкова чувствителни [това е миризмата на плесен], че ако вземете една капка и я поставите в плувен басейн с олимпийски размери и разбъркате добре водата, все още можете да усетите миризмата", каза той. "С други думи, често не е необходимо голямо замърсяване, за да можем да усетим миризмата му."

Изменението на климата влияе върху начина, по който мирише снегът, казва ученият

А. Ария, химик и ръководител на катедрата по атмосферни и океански науки в университета Макгил. Тъй като земята и въздухът стават по-топли, това насърчава циркулацията - и интензивността - на молекулите на миризмата.

 

Изменението на климата се отразява и на количеството сняг, което пада в умерените ширини - в низините на България, например, тази зима сняг практически нямаше в по-голямата част от местата с надморска височина под 200-300 метра, включително на север.

По данни на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ, от периода 1901-1930 г., когато за пръв път са изчислени климатичните норми, досега територията на САЩ се е затоплила с 1,7 градуса. Това означава, че става по-влажно, но не и по-снежно, като според анализ на Агенцията за опазване на околната среда 80 % от метеорологичните станции отбелязват намаляване на снега.

Когато падне сняг, казва Ария, това е "моментна снимка на атмосферния процес". През 2017 г. тя помогна за провеждането на проучване, в което се разглежда как снегът абсорбира замърсяването от отработените газове на бензиновите двигатели, което след това може да замърси водата и почвата на земята, когато се разтопи.

Това, което е на земята, се изтегля във въздуха, така че в замърсен район може да се наблюдават повече микроелементи в снега, а в земеделски район може да има повече азот [от торове], казва Ария. След като снегът се разтопи, част от замърсяването се освобождава в почвата, водоснабдяването и обратно в атмосферата. И цикълът започва отново.

"Предполага се, че повишаването на температурата увеличава токсичността на някои замърсители и засилва скоростта на химичните реакции и процесите на разграждане", казва Ария.

Причината, поради която хората често казват, че "усещат миризмата на идващ сняг", е подобна на различията във въздуха, когато през лятото наближава гръмотевична буря - каза Лундстрьом. Въздухът се усеща малко по-топъл и става по-влажен, което пренася аромата по-добре, а има и промяна в барометричното налягане.

Лундстрьом, който ръководи два изследователски центъра - един в "Монел", а друг - в Катедрата по клинична неврология в Каролинския институт в Швеция, каза, че снегът в града има мирис, независимо дали става въпрос за изгорели газове от автомобили или за гума от гуми.

Но когато отиде в хижата си в Бюрстраск, която се намира на около 60 мили от Полярния кръг, мирише "изключително чисто", каза той.

Според него не само снегът носи мирис. Ледът също. Помислете за стария лед в хладилника - той мирише странно и мухлясало, тъй като е абсорбирал миризми на храна. Но ледът може да носи и аромати, които предизвикват щастливи спомени.

Когато Лундстрьом е бил на 4 години и е израснал в Швеция, той е ходил на риболов на лед с баща си и дядо си. Той ясно си спомня миризмата на ледените стърготини, докато пробиват дупка за костур и щука.

"Лежах върху козината на северния елен и лицето мик беше точно там, до дупката, и усещах миризмата на парчетата лед, а те миришеха на езерото", казва той и добавя, че това е сладководно езеро, така че ледът мирише на свежо с оттенък на морска трева и утайка. "Така че всеки път, когато се връщам с дъщеря ми и правя дупка в леда, веднага се връщам обратно, 4-годишен съм, лежа върху козината на северния елен и се опитвам да хвана риба. Това е много положителна емоция."

Опитът да се обясни как мирише снегът е предизвикателство. Когато парфюмеристът Кристофър Брозиус създава аромата, който нарича "Сняг", той търси прилив на нещо свежо и студено. Нищо не се получило - докато не поговорил с приятелка за първия й сняг.

"Тя ми напомни за една реплика от френската книга "Клодин в училище", в която тя захапва снежна топка и казва: "Винаги мирише малко на прах, този първи [сняг]", казва Брозиус, основател на линията парфюми. "И така, имах нещо, което беше земно, влажно и леко зелено, но липсваше прахта. Тогава грабнах куп бутилки от архива и започнах да творя".

През 2018 г. той създава художествена инсталация, базирана на миризмата на сняг, за Cooper Hewitt, музея на дизайна Smithsonian, базиран в Ню Йорк. Проектът включва стая с вълнен килим отдолу и бледосини топки от плъстена вълна отгоре, като и двете са наситени с аромат на сняг. В сравнение с другите си "снежни" аромати, той описва този като "по-свеж, по-влажен, по-замръзнал и по-студен".

"Ставаше дума за онази миризма на сняг, когато си сложил вълнени ръкавици до лицето си, за да ти е топло на носа, с малко борови дървета, които са на около 50-75 метра в края на полето", казва Брозиус. "Някои хора казваха, че дори миришело на студено".