Производството на електроенергия от въглища в Китай и Индия намаля през 2025 г., като това е първият едновременен спад в двете държави от половин век насам, след като и двете добавиха рекордни количества чиста енергия.

Последният път, когато и двете страни отчетоха понижение на въглищната електроенергия, е през 1973 г. Понижението през 2025 г. подсказва посоката за следващите години, тъй като през предходната година Китай и Индия добавиха рекорден обем нови мощности за чисто електропроизводство, които се оказаха напълно достатъчни да покрият растящото потребление.

Двете държави вече разполагат с предпоставки за достигане на пик на въглищното електропроизводство, ако Китай успее да поддържа ръста на чистата енергия, а Индия изпълни целите си за възобновяеми източници.

Тези промени имат и международно значение, защото енергийните сектори на двете страни са допринесли за 93% от увеличението на глобалните емисии въглероден диоксид (CO2) в периода 2015-2024 г. Макар да остават множество предизвикателства, спадът във въглищната електроенергия е исторически момент, който може да подпомогне достигането на пик на световните емисии.

Анализът показва, че през 2025 г. електропроизводството от въглища намалява с 1,6% в Китай и с 3,0% в Индия, тъй като безизкопаемите енергийни източници нараснаха достатъчно бързо и в двете държави, за да покрият увеличението на потреблението на електроенергия. Това е показано на фигурата по-долу. Китай постига този резултат въпреки че търсенето на електроенергия продължава да расте бързо, с 5% на годишна база. В Индия спадът на въглищата се дължи на рекорден ръст на чистата енергия, съчетан с по-бавен растеж на търсенето, обусловен от по-меко време и по-дългосрочно забавяне.

Едновременният спад на въглищната електроенергия в двете страни през 2025 г. е първият от 1973 г., когато голяма част от света бе разтърсена от петролната криза. И Китай, и Индия тогава отчитат слаб ръст на търсенето, заедно с увеличение на електропроизводството от други източници, хидро и ядрена енергия в случая на Индия и петрол в случая на Китай.

Последният ръст на чистото електропроизводство в Китай, ако се запази, вече е достатъчен да гарантира пик на въглищната електроенергия.

По аналогичен начин целите на Индия за чиста енергия, ако бъдат постигнати, ще позволят достигане на пик на въглищната електроенергия преди 2030 г., дори ако растежът на търсенето отново се ускори. През 2025 г. Китай вероятно е добавил над 300 гигавата (GW) слънчева енергия и 100GW вятърна енергия, като и двете стойности са безспорни нови рекорди за страната и съответно за която и да е държава досега. През първите 11 месеца на годината електропроизводството от слънце и вятър се увеличава с 450TWh, а ядрената енергия добавя още 35TWh.

Така ръстът на електропроизводството от неизкопаеми източници, без хидроенергията, ясно надхвърля увеличението на търсенето от 460TWh. Тъй като чистото електропроизводство изпреварва ръста на търсенето, потреблението на въглища и емисиите CO2 в енергийния сектор намаляват от началото на 2024 г.

Понижение има и при използването на въглища извън енергетиката, като то в голяма степен се дължи на спад в производството на стомана, цимент и други строителни материали, които са най-големите потребители на въглища след електроенергийния сектор.

В Индия понижението на въглищната електроенергия през 2025 г. е резултат от ускорен ръст на чистата енергия, по-дългосрочно забавяне на растежа на търсенето и по-меко време, което води до по-ниско потребление на електроенергия за климатизация. По-бързият ръст на чистата енергия допринася за 44% от намалението на въглищата и газа спрямо тенденцията за 2019-24 г., 36% се дължат на по-мекото време, а 20% на по-бавния базов ръст на търсенето. Това е първият случай, в който нарастването на чистата енергия има значима роля за понижаването на въглищното електропроизводство в Индия, както е показано по-долу.

През първите 11 месеца на 2025 г. Индия добавя 35GW слънчеви мощности, 6GW вятърни и 3,5GW хидро, като присъединяванията на възобновяеми мощности се ускоряват с 44% на годишна база. Електропроизводството от безизкопаеми източници нараства със 71TWh, водено от слънчевата енергия с 33TWh, докато общото производство се увеличава с 21TWh, което по аналогичен начин изтласква надолу електропроизводството от въглища и газ. Увеличението на чистата енергия обаче остава под средния ръст на търсенето за 2019-2024 г., който е 85TWh годишно, както и под прогнозата за 2026-30 г. Това означава, че ръстът на чистата енергия трябва да се ускори, за да се стигне до структурен пик и траен спад на въглищната електроенергия, а не до краткотрайно отклонение. Именно такова ускорение е необходимо, за да бъде изпълнена правителствената цел за 500GW безизкопаеми мощности до 2030 г., обявена от индийския премиер Нарендра Моди през 2021 г.

Макар ускореният ръст на чистата енергия в Китай и Индия да промени очакванията за потреблението на въглища, трайното затвърждаване на спада ще зависи от преодоляването на поредица предизвикателства. На първо място електропреносните мрежи трябва да се управляват много по-гъвкаво, за да поемат нарастващия дял на възобновяемите източници. Това изисква модернизиране на остарелите пазарни структури, изградени да обслужват въглищни електроцентрали, както в Китай, така и в Индия. На второ място, и двете държави продължават да добавят нови въглищни мощности. В краткосрочен план това води до спад в коефициента на използваемост на мощностите, тоест броя часове, през които всяка въглищна единица може да работи, тъй като въглищното електропроизводство намалява.

(Китай и Индия увеличават въглищните мощности в отговор на ръста на върховото потребление на електроенергия. В това число влиза и нарастващото търсене на климатизация, отчасти вследствие на екстремни горещини, породени от историческите емисии, довели до климатичните промени.) Ако проектите за въглищни електроцентрали в строеж и с издадени разрешителни бъдат завършени, те ще увеличат въглищните мощности с 28% в Китай и с 23% в Индия.

При липса на отчетлив ръст на електропроизводството от въглища използваемостта на тези мощности ще спадне значително, което може да доведе до финансови затруднения за производителите и да увеличи разходите за потребителите на електроенергия. В по-дългосрочен план темпът на добавяне на нови въглищни мощности трябва съществено да се забави, а извеждането от експлоатация да се ускори, за да се освободи място за по-нататъшно разширяване на чистата енергия в електроенергийната система.