2026 се очертава като ключова година за климатичната политика на Китай, на фона на сигнали, че емисиите му може да достигат своя връх, както и предвид предстоящото публикуване на целите на правителството за следващите пет години. 

През март 2026 г. се очаква правителството да обяви серия от енергийни и климатични цели за 2030 г. като част от 15-ия петгодишен план. Тези цели могат да ускорят или да забавят темпа на енергийния преход. Паралелно с това, редица механизми, които трябва да започнат да действат в пълния си обхват още през тази година, като необвързващи цели за общите емисии и разширяване на обхвата на въглеродния пазар към повече сектори, също биха могли да подпомогнат декарбонизацията на икономиката.

Междувременно, увеличаването на екстремните метеорологични явления, засилени от предизвиканите от човека климатични промени, прави адаптацията по-важна от всякога, като едновременно с това усложнява усилията за ускорено въвеждане на чиста енергия.

Накрая, докато САЩ през 2026 г. се отдалечават още повече от климатичните действия и се насочват към разширяване на добива и употребата на изкопаеми горива, включително чрез венецуелския петрол, климатическата дипломация на Китай може да изпрати силен сигнал в подкрепа на устойчиви глобални действия по климата

Ранните политически сигнали подсказват, че в плана ще се появят по-ясно изразени ограничения върху общите емисии, наред с традиционния за Китай подход, базиран на цели за интензитет. Все още се обсъждат точният момент, мащабът и изпълнимостта на мерките за абсолютен контрол на емисиите. Китайски експерти в общи линии са на мнение, че ако периодът 2021-2025 г. се характеризира с продължаващ растеж на емисиите, а 2031-2035 г. се очаква да донесе ясно изразен спад, то 2026-2030 г. ще бъде критичният "мост" между тези две фази.

Основните въпроси са как на практика ще изглежда този преходен период, как ще подготви основата за трайно и навременно намаляване на емисиите и дали могат да се постигнат значими редукции преди края на десетилетието.

През 2026 г. внимателно ще се следи дали Китай ще надскочи общите цели за декарбонизация на индустрията и ще започне да адресира вътрешните структурни ограничения, които досега са забавяли напредъка. В тежката индустрия, особено при стоманата, основните препятствия не са свързани с технологичната готовност, а с устойчивия свръхкапацитет на доменните пещи и липсата на ясни икономически стимули за нисковъглеродни производствени модели.

Това продължава да "заключва" активи с високи емисии. На този фон търговските мерки, свързани с въглерода, като механизма на ЕС за въглеродна корекция на границата (CBAM), превръщат 2026 г. във важен тест за това как Китай ще балансира конкурентоспособността на износа с климатичните си ангажименти.

Допълнително ще стане ясно дали засиленият международен натиск ще ускори по-съществени реформи от страна на търсенето и в политиките към индустрията, вместо да удължи зависимостта от постепенни подобрения на ефективността. Разбира се, ще бъдат наблюдавани всички ключови енергийни и климатични цели в рамките на 15-ия петгодишен план. Още по-важно е дали може да се наложи последователен пакет от мерки, който да отключи търсенето на "зелено" електричество, а не само да разширява възобновяемите мощности.

Целта е политическите намерения да се превърнат в реално пазарно търсене на електроенергия от възобновяеми източници, особено от страна на производствения сектор.