Замърсяването на въздуха увеличава риска от деменция и сърдечни болести
През последните пет години от изследвания период, рискът от деменция се е увеличил с над 50 на сто
Хората, които продължително време са изложени на замърсен въздух, са застрашени от развитие на деменция, особено ако имат и сърдечно-съдово заболяване, съобщи електронното издание Медикъл експрес.
Това са установили учени от шведския Институт Каролинска, които са публикували резултатите от изследването си в сп. "ДЖАМА нюролъджи".
Пациентите със сърдечносъдови заболявания, които живеят в замърсени райони, може би ще се нуждаят от допълнителни грижи и подкрепа, за да се избегне развитието на деменция, предупреждават изследователите.
Очаква се, че броят на хората с деменция в следващите тридесет години ще се утрои. Досега няма лечение на заболяването и изследването на контролирания риск и факторите за защита са приоритет за общественото здраве.
Авторите на изследването изучават връзката между дългосрочното излагане на замърсен въздух и деменцията, както и каква е ролята на сърдечносъдовите болести. Близо 3000 души на възраст над 74 години, живеещи в района Кунгсхолмен в центъра на Стокхолм са били наблюдавани 11 години. 364 от тях са развили деменция. Средното годишно ниво на замърсяване с PM2.5 в района е смятано за ниско в сравнение с международните стандарти.
През последните пет години от изследвания период, рискът от деменция се е увеличил с над 50 на сто при средни нива на замърсяване с PM2.5 и с 14 на сто при замърсяване с азотен окис. Сърдечната недостатъчност и исхемичната болест на сърцето доказано са увеличили риска от деменция, а инфарктите се свързват с около 50 на сто от предизвиканите от замърсяването случаи на деменция, обясняват авторите на изследването.
"Замърсяването на въздуха е установен рисков фактор за сърдечносъдовото здраве и тъй като сърдечносъдовите болести ускоряват спада в когнитивните възможности, ние смятаме, че излагането на замърсен въздух може да повлияе отрицателно на когнитивните способности", казва Джулия Гранде от Института Каролинска, съавтор на изследването