Учените са открили безпрецедентен брой микропластмасови частици, замразени в капана на ледовете на Арктика, демонстрирайки тревожната степен, до която този тип замърсяване е проникнало в Световния океан, съобщи independent.co.uk. 

Анализът на ледените проби от целия регион е установил, че нивата на замърсяване са до три пъти по-високи от предполагаемите.

Всеки литър морски лед съдържал около 12 000 частици пластмаса, които се поглъщат от местните животни при разтапянето му.

Въз основа на своя анализ, изследователите са проследили пътищата на малките фрагменти от местата им на произход, от риболовните кораби в Сибир и реките до ежедневните детрити, натрупани в скандалното "Голямо тихоокеанско находище на боклук" - мястото, където океанските течения са събрали невъобразими количества пластмасов боклук от целия океан.

"Това предполага, че микрочастиците вече са повсеместно в повърхностните води на световния океан", споделя д-р Джереми Уилкинсън, физик-специалист по морския лед към  Британското антарктическо изследване, който не е участвал в конкретното проучване.

Освен че тази пластмаса се насочва отвъд полярните региони, изследователите са успели да свържат и част от микропластиките, които откриват, с местното замърсяване в самия Арктически океан. 

В ледените проби, събрани в акваториите северно от Сибир, преобладаващите форми на микропластика включват частици боя от кораби и найлонови отпадъци от риболовни мрежи.

Повече от половината от микропластичните частици, уловени в леда, са с размери по-малко от една двадесета от милиметъра, което означава, че лесно могат да бъдат погълнати от малките арктически същества.

Тъй като микропластиците могат да изглеждат като плячка за морските животни и са малки по размер, те могат да се консумират от широк спектър от видове, от зоопланктон - малки животни в основата на хранителната мрежа, до морски птици и китове, а потенциалното им въздействие върху морските екосистеми и хранителни вериги би било катастрофално.

Професор Ричард Томпсън, океански изследовател от Университета в Плимут, който първоначално е използвал термина микропластика, казва, че това проучване се основава на работата, която е извършил, за да установи концентрацията му в арктическия лед.

"Изследването засилва опасенията за онова, което вече е ясно за много морски учени - че пластмасовите отломки са силно устойчиви форми на замърсяване, които могат да се натрупват в значителни концентрации, дори и в отдалечени места, далеч от вероятните им пунктове за навлизане в океана", казва той пред The Independent.

"Това, което става все по-ясно, е неотложността, с която трябва да се предприемат стъпки за спиране на потока от пластмасови отпадъци към океана.", добавя изследователят.

Според него, ключов приоритет са интердисциплинарните изследвания, насочени към предоставяне на подходящи доказателства, които да информират индустрията и политиката за най-подходящите решения.