Според ново изследване климатичните промени могат да доведат до още половин милион смъртни случаи от малария в Африка през следващите 25 години.

Проучването, публикувано в Nature, заключава, че екстремните метеорологични явления, повишаването на температурите и промените в режима на валежите могат да причинят допълнителни 123 млн. случая на малария на континента, дори ако бъдат изпълнени настоящите ангажименти в областта на климата.

Авторите обясняват, че с затоплянето на климата "разрушителните" екстремни явления, като наводненията, ще се засилват в голяма част от Африка, което ще води до мащабни прекъсвания на програмите за лечение на малария и до щети по жилищата. Според изследването именно тези прекъсвания ще са отговорни за 79% от повишения риск от предаване на малария и за 93% от допълнителните смъртни случаи.

Останалата част от очакваното увеличение на случаите през следващите 25 години се дължи на нарастващите температури и променящите се валежни модели, които ще променят зоните, подходящи за живот на комарите, пренасящи заболяването. Докладът посочва, че по-голямата част от новите случаи ще се появят в райони, които и сега са подходящи за малария, а не в изцяло нови региони.

Маларията причинява смъртта на стотици хиляди души всяка година. Световната здравна организация (WHO) оценява, че през 2024 г. 610 000 души са починали вследствие на заболяването.

През 2024 г. Африка е концентрирала 95% от случаите и смъртните случаи от малария. Децата под петгодишна възраст са представлявали три четвърти от всички смъртни случаи от малария на континента.

Заболяването се предава на хората чрез ухапвания от комари, заразени с паразита на маларията. Насекомите се развиват най-добре при високи температури около 29C и им е необходима застояла или бавно течаща вода, в която да снасят яйцата си. Затова районите, в които е възможно предаване на малария, са силно зависими от климата.

Съществува обширна научна литература, която изследва връзките между климатичните промени и предаването на малария. Проучванията често показват, че с повишаването на температурите и изменението на валежите подходящите територии за предаване на малария се разширяват в голяма част от света.

Авторите на изследването, проф. Питър Гетинг и проф. Тасмин Саймънс, са изследователи в училището по обществено здраве на Curtin University и в Malaria Atlas Project към The Kids Research Institute, Австралия. Те заявяват пред Carbon Brief, че този подход не обхваща цялата картина и посочват, че литературата за климатичните промени и маларията "често пренебрегва колко силно рискът от малария в Африка днес се определя от уязвими към климата системи за превенция и лечение".

В статията се отбелязва, че екстремните метеорологични явления редовно се свързват с рязко увеличение на случаите на малария в Африка и Азия. Отчасти това е така, защото бури, проливни дъждове и наводнения оставят локви със застояла вода, в които комарите могат да се размножават. Например след циклона "Идай", който удари Мозамбик през 2019 г., са отчетени близо 15 000 случая на малария.

Авторите обаче добавят, че екстремните явления често причиняват и широкообхватни прекъсвания, които могат да ограничат достъпа до здравеопазване, да увредят жилища или да нарушат превантивни мерки като използването на мрежи против комари. Всички тези фактори увеличават уязвимостта към малария и подпомагат разпространението на болестта.

В своето изследване авторите оценяват както "екологичните" ефекти на климатичните промени, тоест влиянието на промените в температурата и валежите върху популациите на комарите, така и "разрушителните" ефекти на екстремното време.

 

Екипът изчислява и "контрафактичен" сценарий, при който глобалните температури не се увеличават през следващите 25 години. Сравнявайки разпространението на малария в сценарии със и без климатични промени, авторите могат да определят колко случаи се дължат единствено на климатичните промени.

 

Авторите обясняват, че екстремни явления като наводнения и циклони могат да нанесат значителни щети на жилищата и да оставят хората без ключови средства за защита, например мрежи против комари. Те могат да разрушат и друга критична инфраструктура, като пътища или болници, което възпрепятства достъпа до здравни услуги. Така след екстремно събитие рискът хората да се заразят с малария нараства.

Климатичните модели, използвани в изследването, прогнозират увеличение на "разрушителните" екстремни явления през следващите 25 години. Например авторите установяват, че към средата на века циклони, образуващи се в Индийския океан, ще стават по-интензивни, с по-малко събития от категория 1 до категория 4, но с по-чести събития от категория 5. Те също така откриват, че климатичните промени ще доведат до увеличаване на наводненията в Африка.

Изследването показва, че без мерки за ограничаване на последиците тези разрушителни събития ще повишат риска от малария, особено в "основните речни системи" и в "крайбрежните райони на югоизточна Африка, предразположени към циклони".

Според оценките в проучването между 2024 и 2050 г. при 67% от хората в Африка рискът да се заразят с малария ще се увеличи заради климатичните промени.

 

Авторите установяват, че затоплянето ще повиши риска от малария в региони, където температурите в момента са твърде ниски, за да оцелеят комарите. Това включва пояс от по-ниски ширини в южната част на Африка, сред които Ангола, южната част на Демократична република Конго (DRC) и Замбия, както и високопланински райони в Бурунди, източната част на DRC, Етиопия, Кения и Руанда.

В същото време те стигат до извода, че затоплянето ще намали предаването на малария в Сахел, тъй като температурите ще надхвърлят оптималния диапазон за комарите.

 

Авторите предупреждават, че това ще означава 532 000 допълнителни смъртни случая от малария през следващите 25 години, ако смъртността от заболяването остане непроменена.

Авторите подчертават, че има и много други механизми, по които климатичните промени могат да повлияят предаването на малария, например чрез несигурност по отношение на храните, конфликти, икономически сътресения и миграция, предизвикана от климата.

"Изкореняването на маларията през първата половина на този век би било едно от най-големите постижения в човешката история", казват авторите. Според тях това ще изисква "климатично устойчиви стратегии за контрол", като инвестиции в "климатично устойчива здравна и логистична инфраструктура" и подобряване на системите за ранно предупреждение при бури и други екстремни явления.

Д-р Адугна Уойеса, старши изследовател в Ethiopian Public Health Institute, който не е участвал в проучването, казва пред Carbon Brief, че новата публикация може да помогне при планирането на националните програми за малария в Африка. Той добавя, че резултатите могат да насочат и към повече "местни изследвания, които да запълнят празнините в доказателствата относно оценките за малария, приписвана на климатичните промени".

Те посочват, че подобни интервенции включват интегриране на контрола на маларията в националното планиране за риск от бедствия, заедно с аварийни реакции след наводнения и циклони. Също така подчертават необходимостта общностните здравни работници да бъдат "добре снабдени предварително при очакване на тежко време".

Изследването отново акцентира върху значението на това контролът на маларията и първичната здравна помощ да бъдат устойчиви на екстремни метеорологични явления.