За да отговорим на въпроса в заглавието, нека разгледаме как и при какви условия се раждат тропическите циклони, наречени в Атлантика урагани, а в Северния Тихи океан - тайфуни.
Преди всичко, трябва да е ясно, че между тропическия циклон и обикновен циклон от умерените ширини съществуват някои общи неща, но разликите са значително повече, при това, започвайки от самия им генезис, раждането им.
Първо, какво представлява тропическият циклон. Той е област на ниско атмосферно налягане, включваща въртящи се спираловидно около центъра и системи от гръмотевични бури. Характерни за нея са силните ветрове и обилните валежи, които при определени условия могат да достигат рекордни количества за кратко време.
Размерите на тропическите циклони са различни, от няколкостотин до над 2000 километра в диаметър и не е това признакът, по който се определя силата им, а максималната скорост на ветровете.
В северната част на Тихия океан тропическите циклони се наричат тайфуни, в Индийския и Южния пасифик - циклони, а в Атлантика - урагани. В случая става дума за едно и също явление и приемаме, че тези наименования са синоними.
Как се раждат тропическите циклони
Трябва да бъдем наясно, че (все още) това е чисто тропически феномен. Циклоните в Северния Атлантик, за които често говорят красивите водещи по телевизиите в прогнозите, имат много малко общо с тропическите циклони. При "обикновените" циклони има повече или по-малко ясно изразени фронтални зони, а енергията, която ги ражда и "храни", е разликата (градиентът) между температурите и влажността на две различни въздушни маси. Умерените ни циклони са, опростено казано, вълна между топла и студена въздушна маса в умерените или северни ширини.
Тропическите циклони се подхранват с друг тип енергия: тази на адиабатни термодинамични процеси над топли океански води, възможни само при определени (достатъчно топли) условия.
Какви са те? Ето най-важните от тях:
1. Температура на повърхността на океанската вода поне 26.5 градуса и дебелина на повърхностния слой вода с такава температура поне 50 метра.
<<<Карта на зоните в Световния Океан, където това е налице-виж галерията>>>
2. Достатъчно влажен въздух над тези повърхности
3. Липса на достатъчно силни вертикални ветрове: "обмен на ветровете" (wind share) между различните слоеве в ниската част на тропосферата, наличието на такива ветрове убива в зародиш циклоните.
4. Достатъчна отдалеченост от Екватора.
Няма нужда да изпадаме в задълбочени теории по тази точка, достатъчно е да споменем, че на това разстояние започва да действа т. нар. Сила на Кориолис, без която първоначално неорганизираната тропична депресия не може да се завихри и образува собствен център, около който вече започва да се събира енергия от топлата океанска "супа" и депресията да се засилва към буря, а след това - циклон.
Разстоянието от Екватора, на което може да възникне тропически циклон, е около 300 или повече километра или приблизително 5 градуса северна и южна ширина.
Веднъж образувала се, тропическата депресия при подходящи условия бързо набира сила и може да стане смъртоносен ураган.
Така зародените западно от африканския бряг тропически бури тръгват на пътешествие към Карибите и Америка, а тайфуните - към Филипините, Китай или Япония.
Обикновено "родилният дом" на атлантическите тропични циклони е една обширна акватория на няколкостотин километра западно от африканския бряг, където се зараждат над 90 на сто от ураганите. Има и изключения, като небезизвестната Катрина, която се роди в карибски акватории, преди да удари Луизиана.
Понякога се случва тихоокеански тропически циклон да стане атлантически, успявайки да пресече Мезоамериканския провлак, без да затихне и да се възроди в топлите Карибски води.
Как се развива животът на тропическите циклони после.
Заобикаляйки непреодолимите владетели на спокойствието на атмосферата - субтропичните антициклони, с които, въпреки своята чудовищна мощ, ураганите нямат сили да се справят, след това те завиват на север и дозаобикаляйки на 180 градуса субтропичните антициклони ("хребети") тръгват на изток, водени от господстващите западни ветрове.
Тук обаче, вече водите са значително по-хладни от нужното и дори свиреп ураган бързо деградира обратно до буря и депресия. Ако има късмет, което напоследък често се случва през есента, екстропическите циклони се вливат и разтварят в циркулацията на умерените си братовчеди - нормалните североатлантически циклони, отдавайки им част от силата на далечните тропици, завършвайки по този начин жизнения си път.
Какво се случва, ако попадне над суша, още докато е на върха на силата си?
Това, за което четем в новините: бурни ветрове, наводнения и човешки жертви.
Над сушата ураганът бързо отслабва, буквално за ден-два, но при това цялата огромна влага, която е съхранявал в топлите си слоеве трябва да се 'дене" някъде, с изстиването му.
Вятърът отслабва бързо, като най-големите поражения от неговите пориви са ограничени предимно в сравнително тясна брегова ивица.
От друга страна, валежите продължават и във вътрешността и са сравними само с мусонните такива, в субекваториалните части на планетата.
Това е и обяснението за наводненията в Тексас.
Класификация на тропическите циклони
Съществуват доста такива деления по сила, но тук ще се спрем само на ураганите от Северния Атлантик и североизточната част на Тихия Океан.
Тропическа депресия - скорост на вятъра до 17 м/с
Тропическа буря - скорост на вятъра от 17 до 32.5 м/с
Ураган първа степен: от 33 до 37 м/с
Ураган втора степен - от 37 до 46 м/с
Ураган трета степен от 47 до 59 м/с
Ураган четвърта степен от 59 до 69 м/с
Ураган пета степен (най-силната) - над 70 м/с
След като очертахме най-важното за тропическите циклони, вече може да отговорим на въпроса от заглавието. Отговорът е "да", а защо, кога и как - очаквайте в следващия материал.