Антарктическият пролив остава слабо проучен, но вероятно има значима роля за обмена и смесването на студени и по-топли водни маси, задвижвани от приливи и вихрови течения. До тези първоначални изводи достигат двама учени от Германия, Емил Станев и Мишел Албинос, участници в 34-тата българска антарктическа експедиция.

Първите им наблюдения сочат неочаквана посока на движение на теченията, което може да се окаже решаващо за преноса на студена вода и съответно за наличието на крил и за хранителната мрежа в района на протока Брансфийлд. Пред БТА те разказаха как е проведен експериментът им в Антарктическия пролив през последните дни, какво показват първите данни и по какъв начин тези резултати ще подпомогнат разбирането на местната екосистема.

"В Антарктическия пролив има течения, които подпомагат обмена на водите между тези две области. Сега използваме случая, че корабът заходи в тази точка, за да организираме кампания по измерване на теченията в пролива. Теченията се задвижват или от приливи, или от разлики в плътността между двете части: морето Уедъл и северната част на Брансфийлд", обясни проф. Емил Станев. Той уточни, че динамиката на тези течения все още не е добре известна, тъй като измерванията в района са твърде малко.

По думите му обменът между водните маси в Антарктическия пролив се осъществява чрез завихрящи се течения, представляващи огромни структури, които могат да достигат размери от десетки до стотици километри.

"Засега има едно недостатъчно добре поставено разбиране за субмезомащабните вихри (в района), т.е. по-малки от ринговете и от меандрите на Гълфстрийм, с размери от порядъка на стотици метри до няколко километра", посочи проф. Станев. "Нашата апаратура вижда такива особености, с мащаб няколко десетки метра. Ние искаме да изследваме параметрите, които не могат да се дадат директно от апаратурата. Заедно с това ще измерваме температура и соленост в дълбочинния слой до 50, или може би малко повече метра. Така че да свържем температурните и аномалиите в солеността", добави той.

Експериментът на двамата германски учени беше осъществен през последните три дни от борда на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Той включваше пускане на "дрифтери", плаващи устройства с ДжиПиЕс. На следващия ден устройствата бяха извадени от водата. Към момента първият ясно видим резултат е, че теченията се движат в обратна на очакваната посока. Проф. Станев и Албинос са предполагали, че "дрифтерите" ще бъдат отнесени на север, но още в първите около 24 часа те са поели на юг.

Мишел Албинос работи в Института за химия и биология на морската среда към Университета в Олденбрук, като научните й интереси са във физиката на морската среда, по-точно във физическата океанография. Пред БТА тя обясни, че основната дейност по проекта е измерване на движението на теченията, а крайната цел е да се установи дали определени течения достигат до протока Брансфийлд и дали по този начин пренасят към него основната храна на китовете, крила.

"В този район (Антарктика) има много крил, който е важен за хранителната мрежа, особено за китовете, и крилът харесва тази студена вода. Той е адаптиран към нея. Така че, ако има възможност прясната, студена вода да идва от море Уедъл към протока Брансфийлд през Антарктическия пролив, тогава има повече крил, което е добре за екосистемата", каза Албинос. Тя допълни, че проливът остава недостатъчно изследван и все още не е изяснено дали действително служи като проход за тази вода и, ако да, по какъв начин тя достига до протока Брансфийлд.

Пуснатите "дрифтери" са оборудвани с различни сензори, за температура, проводимост, температура и дълбочина.

"Още докато наблюдавахме дрифтерите, се виждаше, че в района има приливи. Приливите означават, че има вълна, която се движи в една посока и после се връща обратно в другата, в определен период от време. Изглежда, че има полудневни приливи. Това означава, че веднъж попаднала в Антарктическия пролив, водата се движи напред-назад през цялото време", обясни Албинос. "Това забавя процеса на пренасяне на тази водна маса към протока Брансфийлд. Затова ще направя изчисления, за да видя има ли пренос на север или не, и колко време вероятно отнема", добави тя.

Според нея темата е важна и от екосистемна гледна точка. Ако водата се придвижва прекалено бавно или се смеси по пътя в Антарктическия пролив и не достигне до протока Брансфийлд, вероятно няма да има достатъчно студена вода, за да се развива добре популацията на крил.

"Проблемът е и че в района има не само крил, но и друг вид зоопланктон, който се нарича салпи. Те са по-привързани към по-топлата вода. И когато навлязат в местообитание на крил, това не е добре за хранителната система, защото китовете не ядат салпи. Това не е инвазивен вид, но заема екологичната ниша на крила. Така че, ако разберем дали има пренос на тази водна маса, можем да сме сигурни, че крилът не е само в море Уедъл, а и в протока Брансфийлд, който е по-голям и по-достъпен за китовете", посочи Албинос.

Първичната обработка на събраните през последните дни данни включва изготвяне на графики и определяне на диапазоните на температурата, скоростта на течението и посоката на движение. В анализа се използват и данни от радар, който измерва грапавостта на морската повърхност, по-общата повърхностна циркулация и вълните. Окончателните изводи от изследването, проведено от борда на НИК 421 през последните дни, ще бъдат оформени след няколко месеца, но те могат да се окажат ключови за по-доброто разбиране и бъдещите изследвания на екосистемата в региона.

Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г., след едномесечно плаване през Атлантическия океан.