Това се случи на 15 март. Заради съществуващата вероятност до края на месеца ледът да добави нови територии към площта си, допреди няколко дни все ще не беше сигурно, че това е окончателната дата на максимума.
Тук можете да видите графиката.
Последната седмица, обаче, ледът уверено тръгна надолу и това оставя окончателно 15 март като дата на максималната заледена площ в Арктическите и прилежащи акватории.
Тя е 15 милиона и 130 хиляди квадратни километра, което е със 733 хиляди квадратни километра по-малко от средното за периода на сателитните наблюдения от 1979 до 2000 година. Датата 15 март е с 5 дни по-късно от средната за достигане на максимума, която е 10 март. Най-ранната дата на достигане на максимум е 24 февруари. Това се е случило през 1996 година. Най-късната, втори април, максимумът е достигнат преди 3 години, през 2010. Тазгодишният максимум е шести подред. Най-малка максимална площ е измерена през 2011 година. Най-малката лятна площ, обаче, бе измерена през миналия септември, 2012 година, което показва, че няма задължителна връзка между двата показателя: "най-нисък максимум в началото на пролетта-най-нисък минимум в края на лятото на същата година". Нещо повече, миналогодишният максимум беше сравнително висок, почти вмествайки се в средното за периода от края на миналия век, макар в долната му граница. 
Тази зима се случи и един на пръв поглед антирекорд, свързан с горния факт - по най-голямо нарастване на площта - от минимума му през септември, до 15 март.  Това нарастване е с 11 милиона и 720 хиляди квадратни километра, което е с над половин милион - 620 хиляди квадратни километра повече от предишния рекорд, установен през сезона 2007/2008. Логично, като се има предвид, че 2007 беше годината на предишния летен минимум, "детронирана" от миналата 2012.
Фактически, подобни рекорди на нарастване са почти неизбежни след съответния летен рекорден минимум и само показват "лошото качество" на слабия и тънък едногодишен лед, който се образува в последните години по време на няколкомесечната полярна нощ. В периода  на топене, който започна на 16 март, този лед отново ще бъде "лесна плячка" за топлите прииждащи води от съседните океани, слънчевото греене и адвекцията на топли въздушни маси над Арктика.
До каква площ тези фактори ще намалят леда и ще има ли нов рекорд по този показател, предстои да разберем след 6 месеца, в края на септември.