На 1 февруари финансовият министър на Индия Нирмала Ситараман представи държавния бюджет за 2026 г., в който е предвиден нов финансов тласък от 2,2 млрд. долара за технологии за улавяне на въглерод.

На фона на липсата на нов международен ангажимент на страната по Парижкото споразумение, бюджетът дава представа за основните приоритети на третия по големина емитер в света по отношение на климата и енергийната сигурност, при нарастващо геополитическо напрежение и търговски предизвикателства.

Макар в речта си Ситараман да не споменава директно климатичните промени, тя заяви: "Днес сме изправени пред външна среда, в която търговията и мултилатерализмът са застрашени, а достъпът до ресурси и веригите на доставки са нарушени."

Ситараман подчерта, че "новите технологии трансформират производствените системи, като същевременно рязко увеличават потребностите от вода, енергия и критични минерали".

В бюджета са заложени мерки за подкрепа на добива и преработката на критични минерали и редкоземни елементи, освобождаване от вносни мита за оборудване за ядрена енергетика, както и насърчаване на възобновяемите източници, особено покривната слънчева енергия.

За разлика от някои предходни години обаче, бюджетът за 2026 г. не включва конкретни мерки за адаптация към климатичните промени.

По-долу Carbon Brief обобщава пет ключови съобщения от бюджета, свързани с климата и енергията.

Въглеродно улавяне, оползотворяване и съхранение

Най-значимото съобщение в бюджета, свързано с климата, е финансиране от 2,2 млрд. долара за подкрепа на технологии за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод (CCUS) в Индия през следващите 5 години.

Това са технологии, които улавят въглеродния диоксид (CO2) при отделянето му, след което го използват или го съхраняват под земята или под морското дъно.

Финансирането цели декарбонизация на пет от индустриалните сектори с най-високи емисии в Индия, енергетика, стомана, цимент, рафинерии и химическа промишленост. Според Ситараман тези сектори "гледат към риска" да попаднат под механизма на ЕС за въглеродна корекция на границата (CBAM), дори след скорошно търговско споразумение между ЕС и Индия.

Средствата са предвидени така, че да съответстват на публикувана миналата година пътна карта, в която CCUS е определена като "основен технологичен стълб" на стратегията на Индия за нетни нулеви емисии до 2070 г., особено за "декарбонизация на сектори, в които жизнеспособните алтернативи са ограничени", отбелязва правителственият документ.

Според шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) обаче, необходимостта от CCUS за ограничаване на индустриалните емисии "може да бъде надценена" в сравнение с мерки като енергийна и материална ефективност и електрификация.

В разговор с журналист на сайта Carbon Brief д-р Викрам Вишал, професор по науки за Земята в Индийския технологичен институт в Бомбай (IIT-B), определя бюджетната стъпка като "голяма добре дошла стъпка за индустриалната декарбонизация и за нетно-нулевите амбиции на Индия като цяло".

По думите на Вишал финансирането може да бъде насочено към преминаване от "големи демонстрационни инсталации към почти търговски инсталации", което в бъдеще може да изисква още по-големи инвестиции.

Добивът, снабдяването и преработката на "критични минерали" и редкоземни елементи е друга важна тема в бюджета на Индия за 2026 г.

Предлага се създаване на "специализирани редкоземни коридори" в "богатите на минерали" крайбрежни щати Одиша, Керала, Андхра Прадеш и Тамил Наду, с цел "насърчаване на добива, преработката, научните изследвания и производството". Тези коридори трябва да допълват схема на стойност 815 млн. долара за постоянни магнити от редкоземни елементи, обявена през ноември.

Освен това бюджетът подкрепя "стимулиране на проучвания и търсене" на редкоземни минерали като монацит, както и на други суровини, които правителството иска да включи в списъка си с "критични минерали".

Миналата седмица, например, Индия класифицира коксуващите се въглища, които се използват основно за производство на стомана, като "критичен и стратегически минерал", като премахна регулаторни изисквания, например необходимостта от консултиране на засегнатите общности преди разработването на нови мини.

Сеър Рахея, програмен служител в нюделхийския мозъчен тръст Centre for Science Environment, казва пред Carbon Brief, че "изкачването нагоре по веригата на стойността при критичните минерали" е "все по-необходимо" за енергийния преход в развиващите се страни.

Тя добавя, че част от мерките в индийския бюджет "сочат в тази посока", като уточнява:

"В световен мащаб развиващите се страни често остават блокирани в етапа на добива във веригите на стойността и извличат най-малка стойност. Макар освобождаването от мита за преработка на критични минерали и производство на батерии да показва намерение за изграждане на местен производствен капацитет, степента, в която тези нови усилия ще носят устойчива стойност, ще стане ясна едва с времето."

Рахул Басу, директор "Изследвания" във фондация Goa Foundation, която защитава "междупоколенческата справедливост" в минното дело, казва пред Carbon Brief:

"Редкоземните елементи не са особено редки. Трудното е да бъдат разделени и рафинирани. Китай внася руда от цял свят, включително [от] САЩ. Тяхното конкурентно предимство е в преработката, включително способността да понасят високи нива на замърсяване.

"Индия първо трябва да усъвършенства технологията за преработка с вносни руди. Това е критичният елемент. Не добивът. Изглежда, че искаме да копаем по същите плажове, които вече изпитват покачване на морското равнище."

Ядрена енергия

В бюджета за 2026 г. индийското правителство премахва и митата върху вноса на оборудване за ядрени електроцентрали.

Според промените оборудването за всички атомни електроцентрали няма да подлежи на митнически такси до 2035 г., независимо от капацитета.

Съобщението идва след като през декември 2025 г. Индия прие ключов нов закон за ядрената енергетика, известен като закон "Shanti". Той цели приватизация и привличане на чуждестранно участие в сектора, който в продължение на десетилетия е бил предимно държавно управляван и има дълга история на обществени протести, свързани с безопасността и притесненията около отчуждаването на земи.

Законът Shanti, чието име е акроним от "sustainable harnessing and advancement of nuclear energy for transforming India", има за цел да подпомогне Индия да увеличи ядрените си мощности десетократно до 100 гигавата (GW) до 2047 г.

Това съвпада със 100 години от независимостта на страната и е "годината, в която Индия цели да постигне статут на развита нация", според министър-председателя Нарендра Моди.

ИЗБРАНО

Днес

Известен бизнесмен и управител на футболен клуб е мъжът, застрелял се в Бургас

39348

Лайф

Феновете на Ан Хатауей останаха впечатлени от визията й на наградите "Оскар"

20496

Корнер

Пет варианта за заместник на Стефка Костадинова, сред тях е и Христо Стоичков

5543

Бизнес

Втори национален форум очерта ролята на устойчивия семеен бизнес

6041

IT

"Епъл“ представи второ поколение безжични слушалки AirPods Max 2

2555

Impressio

Тонислав Христов: Единственият ни шанс срещу фалшивите новини е да задаваме правилните въпроси

1305

Trip

Пет спиращи дъха панорами над Рим

879

Вкусотии

Трябва ли всъщност да съхранявате лютия сос в хладилник

732

Zodiac

Тези 4 зодии трябва незабавно да се погрижат за здравето си през пролетта

3140