Възможен ли е "студен" рекорд в дните с 24 часово слънчево греене в антарктическите земи и акватории, практически в разгара на тамошното лято? Отговорът е "не". Колкото и да се отразява слънчевата енергия от ледената повърхност, най-ниските приземни температури в момента на Антарктида, в най-високите места с надморска височина над 3600-3700 метра трудно падат под минус 40, а в по-голямата част от вътрешността са над минус 30, достигайки по крайбрежието и на Антарктическия полуостров понякога дори слаби положителни стойности.
Освен това, рекордът, измерен на руската станция "Восток" преди 30 години(кръгло минус 89 градуса), както и всички останали официални рекорди, са измерени при много строга и ясна методика: с точен, калибриран термометър, в метеоклетка с двойно дъно, двоен покрив и двойни жалюзи на стените, позволяващи свободната циркулация на въздух, но предпазващи термометъра както от радиационно изстиване, така и от преки и отразени слънчеви лъчи и друга топлинна радиация . Въпросната задължителна метеоклетка трябва да бъде разположена стабилно на 2 метра над повърхността на земята. Само измерена по този начин температура е коректно "заснета" и годна за сравнение с други подобни стандартни измервания. Измервания от незащитени термометри, нестандартни условия(покриви, балкони, плътно до сгради) нямат практически никаква стойност, тъй като разликите с реалната(стандартно измерена) температура по горната методика може да достига и надминава и 5-10 градуса.
Оставяйки настрана фактологическите интерпретации на съобщението на американската агенция, превръщащи факта в нездрави сензации, нямащи нищо общо с реалността, не бива да се пропуска основното: В случая, първо: не става дума за стандартно измерена температура, а сателитно "засечен" пиксел с "температурна яркост", която според различни методики отговаря на съответната температура на въздуха. Последното - с много условности, уговорки и съмнения, защото както посочихме, приземната температура не е еквивалентна на тази на въздуха - понякога нощем могат да се получат разлики от десетина градуса  в полза на въздушната, а денем - обратно. Измерени по тази "дистанционна" методика "яркостни" температури могат да бъдат сравнявани само с други такива, измерени по същата методика, отново с доста уговорки за наличието на равни други условия - на слънчевата радиация и най-разнообразен тип видими и невидими облачни слоеве между съответната повърхност и измерващите прибори на сателита.  Ненапразно, един от основните фронтове на атаката на скептиците в т. нар. "Глобално затоляне" е именно по този фланг: за некоректността и манипулативността на сателитните измервания спрямо реалната въздушна температура, която може да бъде измерена САМО с метеоклетка.
Не на последно място, във въпросното съобщение на агенцията се казва, че става дума за място, където при специални и изолирани условия, е открита точка със съответното излъчване през зимата*(3 август) на 2004 година.
Изводът: Рекордът на Восток може и да падне някога, през следващата антарктическа зима или след 30 години, но към момента няма никакво съмнение, че той си остава в архивите на СМО като най-ниската реално, стандартно и коректно измерена температура  на планетата.