Нетната нула ще предпази Великобритания от ценови шокове на изкопаеми горива
Доклад на комисията по измененията на климата посочва, че преходът към нетна нула във Великобритания ще бъде по евтин от ценови шок на горивата
Според нов доклад на Комитета по изменение на климата (CCC) "цената" за намаляване на емисиите на Обединеното кралство до нетна нула е по-ниска от разходите, които би причинил само един шок в цените на изкопаемите горива. Освен това, както подчертава правителственият консултативен орган по климата, икономика с нетни нулеви емисии в бъдеще би била почти изцяло защитена от подобни скокове.
Още по темата
Докладът излиза на фона на рязко поскъпване на петрола и газа след нападенията на САЩ и Израел срещу Иран, които предизвикаха сътресения на международните енергийни пазари. Той стъпва върху предходните препоръки на CCC за седмия "въглероден бюджет", според които постигането на целта за нетна нула би струвало на Великобритания под 0.2% от БВП годишно.
В новия документ CCC за първи път представя цялостен анализ разходи-ползи за целта на Обединеното кралство за нетна нула. В него са включени разходите за инвестиции в чиста енергия, по-ниските сметки за изкопаеми горива, здравните ползи от по-чист въздух и избегнатите климатични щети в резултат от намаляването на емисиите. Изчисленията сочат, че законово обвързващата цел за достигане на "нетни нулеви емисии" до 2050 г. ще донесе за страната ползи със средна стойност 110 млрд. паунда годишно за периода 2025-2050 г., като общата "нетна настояща стойност" възлиза на 1,580 млрд. паунда.
CCC посочва, че докладът е изготвен в отговор на запитвания от парламентаристи и държавни служители, които искат по-добро разбиране на допусканията за разходите на фона на продължаващата криза на разходите за живот в Обединеното кралство. В същото време документът оспорва и "дезинформация" относно цената на нетната нула, като председателят на CCC Найджъл Топинг заявява, че е "важно лицата, които вземат решения, и коментаторите да използват точна информация, за да подкрепят дебатите".
Съпътстващите ползи надвишават разходите
Новият доклад е първият, който съпоставя общата цена на декарбонизацията с по-широките ползи от избягването на опасните климатични промени, както и с други "съпътстващи ползи", например по-чист въздух и по-здравословно хранене. CCC сравнява предишната си оценка за нетната цена на нетната нула, около 4 млрд. паунда годишно средно до 2050 г., със стойността на предотвратените щети и останалите съпътстващи ползи.
Според доклада тези "съпътстващи ползи" се оценяват на нетна полза от 2 млрд. до 8 млрд. паунда годишно към средата на века. CCC отбелязва, че този подход позволява "пълна оценка на стойността на прехода към нетна нула" и заключава, че нетните ползи от постигането на нетни нулеви емисии до 2050 г. възлизат средно на 110 млрд. паунда годишно за периода 2025-2050 г. По данни на CCC общият им размер надхвърля 1.5 трилиона паунда, а ползите започват да надвишават разходите още през 2029 г.
Допълнително се посочва, че всеки похарчен паунд за нетна нула ще донесе ползи, оценени на 2.2 до 4.1 пъти повече. В актуализирания анализ стойността на ползите от подобреното качество на въздуха е с 20% по-висока през 2050 г. спрямо по-ранни оценки на CCC. Въпреки това най-значимата полза от прехода е избягването на климатични щети, оценявани на 40-130 млрд. паунда през 2050 г. В доклада се казва:
"Climate change is here, now. Until the world reaches net-zero CO2 [carbon dioxide] emissions, with deep reductions in other greenhouse gases, global temperatures will continue to rise. That will inevitably lead to increasingly extreme weather, including in the UK."
Заключенията на CCC са в съзвучие и с изводите на Службата за бюджетна отговорност (OBR) от 2025 г., според които икономическите щети от неконтролираното изменение на климата биха били значително по-тежки от разходите за достигане на нетна нула. CCC уточнява, че методът за анализа разходи-ползи е съобразен с "green book" на Министерството на финансите, който служи като ръководство за оценка на политически решения в рамките на правителството на Обединеното кралство.
Един от ключовите източници на обща икономическа полза е по-ефективната енергийна система, при която загубите са наполовина спрямо днешната икономика. CCC изчислява, че в момента Великобритания губи 60 млрд. паунда годишно заради енергийни разхищения, като пример е дадено, че почти половината от енергията в газа се губи при горенето за производство на електроенергия. В енергийна система с нетна нула тези загуби биха се свили наполовина до 30 млрд. паунда годишно, благодарение на електрифицирани решения като електромобили (EVs) и термопомпи.
Като илюстрация се посочва, че електромобилите са приблизително четири пъти по-ефективни от типичен бензинов автомобил и затова им е нужна около една четвърт от енергията, за да изминат същото разстояние. Според CCC сумарният ефект от тези подобрения се очаква да намали енергийните загуби наполовина, което се равнява на спестяване, еквивалентно на около 1,000 паунда на домакинство.
Нетната нула предпазва от ценови скокове
CCC проверява анализа си за седмия въглероден бюджет спрямо набор от "чувствителности", които отразяват несигурностите в методологиите за моделиране и допусканията за ключови технологии. Част от това е оценка на ефекта от шок в цените на изкопаемите горива в периода между настоящия момент и 2050 г.
В първоначалния анализ комитетът е предположил, че цената на изкопаемите горива ще остане в общи линии стабилна след 2030 г. В новия доклад обаче се подчертава, че в действителност цените на изкопаемите горива са "силно променливи". Добавя се:
"Fossil-fuel prices are...driven by international commodity markets that can fluctuate sharply in response to geopolitical events, supply constraints, and global demand shifts. A system that relies heavily on fossil fuels is, therefore, exposed to significant price shocks and heightened risk to energy security."
Докладът се опира на предишни модели на OBR за въздействието от скок в цената на газа. Те показват, че бъдещи ценови шокове биха стрували на правителството на Обединеното кралство между 2-3% от БВП за всяка година, в която се случи подобен скок, при допускане за сходни нива на подкрепа за домакинствата и бизнеса, каквито са били предоставени през 2022-23 г.
CCC адаптира този подход, за да тества сценарий за скок на цените на газа по време на периода на седмия въглероден бюджет, който обхваща 2038-2042 г. Резултатите показват, че ако подобна енергийна криза се случи през 2040 г. и не са предприети допълнителни действия за ограничаване на емисиите на Обединеното кралство, средните сметки за енергия на домакинствата биха нараснали с 59%. За сравнение, ако страната е по траектория към нетна нула до 2050 г., сметките биха се увеличили само с 4%.
Комитетът посочва, че когато се отчете въздействието върху домакинствата, бизнеса и правителството, един единствен шок в цените на изкопаемите горива от този тип би струвал на страната повече от общата оценена цена за достигане на целта. Този извод е особено значим на фона на поскъпването на петрола и газа след конфликта в Близкия изток, което накара някои политици и коментатори да призоват Обединеното кралство да забави усилията си за намаляване на емисиите.
В изявлението си Топинг подчертава, че е "по-важно от всякога за Обединеното кралство да се отдалечи от зависимостта си от нестабилни чуждестранни изкопаеми горива, към чиста, местна и по-малко разхитителна енергия". Ангараד Хопкинсън, политически кампаниатор на Greenpeace UK, приветства заключението, като заявява:
"Each time this happens it gets harder and harder to swallow the cost. The best thing the UK can do for the climate is also the best thing for the cost of living crisis, get off the uncontrollable oil and gas rollercoaster that drags us into wars we didn’t want but still have to pay for. Inaction on climate is unaffordable."
Ползите остават дори ако ключови технологии са по-скъпи
Освен влиянието на по-нестабилните цени на изкопаемите горива, CCC анализира и какво би се случило, ако ключови нисковъглеродни технологии се окажат по-евтини или по-скъпи от очакваното. Заключението е, че първоначалните инвестиции за нетна нула водят до съществени общи ползи при всички тествани "чувствителности". Така докладът се противопоставя на широко разпространения наратив, че нетната нула ще струва на Обединеното кралство трилиони паундове.
Според CCC нетната цена на нетната нула попада в диапазона между 0% и 0.5% от БВП за периода 2025-2050 г. при различните разгледани чувствителности. CCC добавя: "This sensitivity analysis shows that an electrified energy system is both a more efficient and a more secure energy system,"
Накрая докладът отчита и разходите на алтернативата на нетната нула, като разглежда какви разходи биха били необходими в икономика, в която не се преследва допълнителен напредък към нетна нула. CCC посочва, че брутната системна цена по балансирания път пада под базовата цена от 2041 г., което съответства на предишните му препоръки за седмия въглероден бюджет. Както е показано и в съответната графика, при пътя към нетна нула разходите спадат в периода 2025-2050 г., докато при базовия сценарий без допълнителни действия те се увеличават.
Същевременно общите разходи по алтернативите са в общи линии сходни, като сравнително малката разлика е показана с плътната линия. Спадът в разходите за енергийната система, изобразен във фигурата, се дължи в общи линии на по-ефективни нисковъглеродни технологии, посочва CCC, което допринася разходите да се понижат от 12% от БВП днес до 7% към средата на века.
Новият анализ на CCC излиза преди гласуването и законодателното утвърждаване на седмия въглероден бюджет от британския парламент, което трябва да се случи преди 30 юни 2026 г.