17-11-2017 20-11-2018

Писмо на учени и общественици до НИМХ и БАН: Заявете позицията си по повод климатичните промени

Писмото е по повод зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля

Снимка: iStock by Getty Images

Писмо на учени и общественици до НИМХ и БАН: Заявете позицията си по повод климатичните промени

11:16 | 26 юли 2023 47 2575 Снимка: iStock by Getty Images

По повод горещините и зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях, бе изпратено отвореното писмо до НИМХ и БАН.

Още по темата

Писмото е изпратено от над 25 личности и организации до НИМХ и БАН с настояване да оповестят официалната си актуална позиция за климатичните промени.

Общественици и организации настояват за официална позиция от БАН и НИМХ за климатичните промени и човешката роля в тях.

Акцентите в писмото са:

- Зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях.

-В света съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН и НИМХ. Според последния доклад на IPCC научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие.

-В България научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени.

-В България липсва актуална оценка на риска за различните сектори от икономиката в контекста на климатичните промени - последният анализ на риска е от 2014 г.

·-Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие не са актуализирани от 2019 г.

Обществениците настояват за официална позиция на БАН и НИМХ за климатичните промени и човешката роля в тях

Повод за писмото са зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях. Такива изказвания изпращат противоречиви сигнали към обществеността и не допринасят за осъществяването на ефективна национална политика за адаптация към климатичните промени, посочват авторите на писмото. Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.

В света съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН и НИМХ. Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие. Според IPCC следващите няколко години са критични за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C и предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на климата.

Не случайно последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027, насочен именно към адаптация на държавите към климатичните промени, екстремното време и недостига на вода.

В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля не само при изготвянето на климатични политики, а и при информирането на гражданите и изграждането на диалог по темата.

В България обаче научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това ограничено участие носят и политиците, и учените. А последствията са за всички нас. Например основните анализи за България на тема климатични промени през последните години са изготвени от външни консултанти от Световната банка. А те не са напълно запознати със специфичните за страната ни проблеми и уязвимости.

Друг проблем е липсата на актуална оценка на риска за различните сектори от икономиката в контекста на климатичните промени. Последният анализ на риска е от 2014 г. Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени - а това е изискване на европейското законодателство. В допълнение, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие не са актуализирани от 2019 г.

"Политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и др. Това ще помогне на България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика," каза Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика.

Научната общност може да измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични действия, базирани на научни изследвания," казват авторите на писмото.

Писмото е подписано от:

д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение и съучредител на Wind of Change

д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат, съучредител на Сдружение "Въздух за здраве"

Андрей Ралев, член на Управителния съвет на Сдружение за дива природа "Балкани"

Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специализация по климатология

Апостол Дянков, ръководител на програма "Климат и енергия", WWF-България

Борислав Сандов, експерт по зелени политики, ПП "Зелено движение"

Ваня Рътарова, изпълнителен директор, Българско дружество за защита на птиците

Вера Петканчин, директор "Оперативни дейности" в Junior Achievement - България, автор на обучителни програми за младежи по темите климатични промени, справедлив енергиен преход и зелено предприемачество

Вера Стаевска, председател на УС на Сдружение за изследователски практики, ръководител екип "Зелени закони"

Вихрен Митев, директор на Фондация "Екологичен манифест - МанЕко"

Георги Стефанов, независим експерт "Климат и енергетика"

Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект"

Евгений Кънев, макроикономист и финансист

Любомира Колчева, директор на Фондация "Екообщност"

Магдалена Малеева, съучредител на "Горичка"

Мартин Заимов, учредител на "Генератор София"

Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс - България"

Павел Антонов, съучредител на "БлуЛинк" - Мрежа за гражданско действие

Пламена Маринова, основател на "Климатека"

Радостина Славкова, координатор в екип "Енергия и климат" и "Млади За Земята" на екологично сдружение "За Земята"