Въпреки съкращаването на ядрените арсенали с над две трети през последните 30 години, на планетата ни все още има достатъчно ядрени оръжия, за да предизвикат т. нар. "Ядрена зима" за поне десетилетие.
Мнозина са чували за този термин, но какво всъчщност представлява той: като времеви интервал, спад на температурите и последствия от това.
Самият механизъм на възникване на ядрената зима е следният: след повече или по-малко масиран обмен на ядрени удари между противниците (не е задължително това да бъдат непременно Русия и САЩ, ще видим след малко) големи количества пепел, прах, дим и аерозоли от областите на взривяване на ядрените фугаси ще постъпят в атмосферата.
Те ще пробият като хартия тропопаузата и ще се разпространят в огромни количества в стратосферата. За последен път нещо подобно се е случвало преди около 65 милиона години, при унищожаването на динозаврите от метеорита в Чишулуб.
Статия в сайта nucleardarkness разглежда три базови сценария за ядрена война.
Първият разглежда последствията от ядрена война между Индия и Пакистан, при който се взривяват около сто ядрени бомби с размера на тази в Хирошима.
Това би довело до спад в глобалната температура с около 1.25 градуса.
Подобно понижение е приблизително колкото (или е сравнимо с) досегашния ефект от глобалното затопляне.
При втория сценарий се разглежда ядрен конфликт с обмен на ядрени удари между САЩ и Русия, при който се взривяват разположените в момента на бойно дежурство ядрени заряди на двете свръхсили, без последваща обмяна на допълнителен ядрен арсенал.
При него 50 милиона тона дим и аерозоли се инжектират в стратосферата и блокират голяма част от слънчевите лъчи, които не достигат земната повърхност.
Понижението на глобалната температура на планетата при този "умерен" вариант е 4 градуса.
Въпреки че вероятно човечеството би оцеляло при подобен "ограничен" конфликт, съществуването на големи центрове на цивилизацията би било под въпрос.
От края на последния ледников период преди 11-12 хиляди години северното полукълбо не е преживявало подобен спад на температурата.
Накрая, последният, най-катастрофален сценарий.
При него, след неколкократен обмен на ядрени удари, се взривяват 4400 стратегически ядрени заряда. 150 милиона тона продукти от взривовете, дим и аерозоли са инжектирани в стратосферата.
Този сценарий поставя под въпрос самото оцеляване на вида Хомо Сапиенс като такъв.
На картата е показано очакваното понижение на средните летни температури на планетата за сезона юни-август през първото лято след ядрения конфликт.
Както се вижда, с изключение на Антарктида, където през този период е зима и повишението на температурите с 1-2 градуса идва от блокирането на обратния процес от облаците пепел и дим - изстиването на почти неогрявания от слънцето континент, почти всички континенти ще станат негодни за производство на селскостопанска продукция.
Летните температури почти навсякъде ще бъдат твърдо отрицателни, освен на тясна ивица около Екватора и на екваториалните и тропически острови.
Последствията от конфликта в климатично отношение ще продължат, според изследванията, между 3 и 8 години в най-катастрофалната си част и цивилизацията вероятно ще бъде унищожена от корен, а много вероятно и човешкият род като цяло.
На първата схема се вижда и сравнението между понижението на температурата в сравнение с глобалното повишение за последните 150 години, следствие от парниковите емисии.
Въпреки че по геологическата скала това понижение ще бъде един кратък миг, до около десетилетие, планетата ни ще излезе от въпросното десетилетие коренно променена и без един от най-енигматичните си и интересни видове: Видът Homo Sapiens Sapiens (Човек Разумен Разумен), който в крайна сметка може би няма да се окаже и чак толкова разумен...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}