Денят  е вече с почти десетина минути по-дълъг от нощта на нашите географски ширини. Защо се получава този привиден парадокс?
Поради две причини. Първата е, че астрономическите сезони се определят с точност за центъра на слънчевия диск. Точно в 13 часа и 2 минути наше време днес той пресича небесния екватор и започва астрономическата пролет.
В същото време изгревът и залезът на слънцето фактически започват с появата/скриването на горния край на диска на нашата звезда над/под хоризонта. Оттам "печелим" няколко минути.
Вторият фактор, който удължава деня, е рефракцията. Това е изкривяването на светлината в земната атмосфера. Навлизайки в нея, светлината не се движи съвсем по права линия, а съвсем леко се "огъва" в посока на земната повърхност, заради пречупването си във въздуха. Благодарение на този ефект, фактически наблюдателят вижда появата на Слънцето малко преди горния му край реално да застане на една линия с хоризонта и него. Оттук имаме още няколко минути в началото и края на деня и като резултат в деня на равноденствието денят вече е по-дълъг от нощта с около 8-9 минути.