Първо няколко аксиоматични твърдения, които не подлежат на съмнение:
-Снеговалежите в тази част на Америка по този механизъм на развитие на процесите, са причинени  в много голяма степен от "lake efekt", т.нар. 'Езерен ефект". Това е механизъм, при който все още незамръзналите Чикагски езера, когато над тях премине много студен арктичен въздух, затоплят приземния му слой, обогатявайки го с огромно количество влага. Като следствие, в района често падат съществени снеговалежи.
-Втората причина са именно арктичните нахлувания, които сами по себе си не са в състояние да причинят толкова силен сняг без "напомпването" с допълнителна влага. За нашия регион в зимните месеци роля на снабдител с влага играе топлото Средиземно море: то осигурява около 90 на сто от валежите у нас.

Все пак, какво се случи преди седмица, за да вали толкова обилен сняг в тази част на Америка? Цяла причинно-следствена верига, която започна със зараждането в началото на месеца в Тихия океан на супертайфуна Нури. Той избра траектория към Баренцево море и Аляска, постепенно превръщайки се в обикновен извънтропичен циклон, подобен на "нашите" Атлантически такива. Обикновен, но с необикновено много енергия и добро вертикално развитие. 

Влизайки в обичайната циркулация, подобно на "слон в стъкларски магазин", екс-тайфунът Нури "огъна" силно на север струйното течение, за което нееднократно сме писали тук,   във vremeto.dir.bg. Последствието от това е сравнително трайно огъване на струйното течение и рязкото нарастване на амплитудата му: в западната част на тези големи атмосферни вълни се пренасят топли въздупни маси далеч на север, но  в предните им части далеч на юг се увлича с голяма енергия преохладена арктична въздушна маса.

В по-общ план, със затоплянето на Арктика намалява контрастът между арктичните въздушни маси и субтропичните на юг, което, освен, че отслабва силата на струйните течения(те се пораждат именно от тези контрасти!), според  мнозина климатолози увеличават и стационарността им, т.е те започват да се движат по-бавно в посока от  запад на изток.
Непосредственото следствие от това е, че поради намалялата си енергия, за "стресирането" им е нужно по-малко такава, те са "по-мудни" точно заради намалелия контраст. В случая с екс-тайфуна Нури, тази енергия  въобще не беше малка. Този циклон имаше в центъра си налягане около 940 хПа - рекордно ниско за района на Баренцево море и Аляска и  само малко над абсолютния рекорд за извънтропичен циклон. Това доведе до силно увеличение на амплитудата  на вълните на струйното течение, а вследствие на липсата на планински прегради, разположени в посока  изток-запад на североамериканския континент, арктичните въздушни маси, пътьом прибирайки много влага от Езерата, стигнаха далеч на юг.

"Повече топлина в атмосферата-повече сняг" не е само обект за неуместно ехидничене от хора, незапознати с атмосферните процеси и явления. Това е съвсем реален факт. В частния американски случай, с удължаването на периода, в който Езерата не са замръзнали, ще се увеличава и броят на подобни обстановки. Същевременно, никой не е "отменял" студа в Арктика и изобщо, отслабването му с един-два до няколко градуса в различните части на планетата не е достатъчно, за да превърне снежния "лейк-ефект" в дъждовен такъв, поне не и до средата на този век. Затоплянето, образно казано, само повишава количествата абсолютна влага във въздуха - колкото е по-топъл въздухът, толкова повече влага може да "носи" и когато се създадат подходящи условия за "разтоварването" и, съответните валежи са повече от тези при сравними обстановки в миналото. 


Мнозина учени смятат, че подобно необичайно време вече ще се превръща в "нормално" за там, а в тяхна подкрепа са както многократните епизоди с подобни нахлувания през изминалата зима, така и повторението, макар в по-слаба форма на обстановката само преди ден-два(вече без "тропическа" инициация).
Причинно-следствената връзка, обаче, не спира дотук. Ако я продължим, ще стигнем и до влиянието на тези особености и  в нашия регион, което ще бъде обект на следващ анализ.