БГНЕС
Втори кинжален удар на Атлантика
След мекото време в следващите 2-3 дни, през уикенда предстои повишена динамика на синоптичните процеси, но активният Атлантик няма да позволи слизане на арктични въздушни маси на юг.
През последните 3 дни главните световни модели нямаха консолидиран, достоверен сценарий за развитието на времето след средата на настоящата седмица. Моделът на Европейския център за средносрочни прогнози(ЕСMRF, кратко ЕС) и американският GFS сменяха непрекъснато сценариите си, които варираха от топъл южен пренос до сериозна зимна обстановка над цялата страна през идния уикенд.
Ключът към достоверния вариант на прогнозата беше местоположението, формата и развитието на очаквания антициклон, който се предполагаше, че ще блокира частично Атлантика в следващите дни.
Такъв антициклон наистина ще се образува, но активния циклогенез над Атлантика, безспирния конвейер от циклони, които бълва "родилното отделение за циклони" в Северния Атлантик, няма да позволи вихърът-антипод да достигне нито хоризонтална големина и стабилност, а като следствие - нито да "израсне" достатъчно във височина.
Все пак, антициклон ще се образува, но ето какво очаква в следващите 144 часа най-стабилният през последните дни модел, Британският UKMO:
В следващите 12-24 часа от полярния антициклон, намиращ се на самия полюс, към Северна Скандинавия ще се протегне гребен, който ще роди отначало малък, но бързо разрастващ се антициклон там. Той ще се разширява бързо, но в периода на максималното си развитие, към 0 часа в петък той ще достигне налягане в центъра си малко над 1025 хПа - стойност далеч от солидните 1040-1050, "нормални" за мощните зимни антициклони в началото на миналата година, докарали рекордните студове у нас, както и Сибиреца от декември, когото Атлантикът разби в средата на миналия месец - битка, която следихме и отразихме тук. Тесен и стиснат в менгеме от основната циклонална долина над Атлантика и голяма втора такава с център над Италия, започвайки от Британия и Северна Франция, дъгообразно през Скандинавия, този "притиснат" антициклон ще се свързва временно с основния континентален такъв над Средна Азия и Казахстан.
От така обрисуваната конфигурация следват две важни неща, които ще определят времето над страната ни: Първо, разположен така, антициклоналният гребен няма да допусне нова доставка на студ към Централна Европа, насочвайки го към Североизточна Русия и Урал.
Второ: източната част на тази нестабилна антициклонална дъга ще блокира средиземноморската обширна, но сравнително плитка циклонална област почти на място и вследствие на това към Балканите ще се запази основният, доминиращ пренос от юг. Този пренос няма да бъде толкова интензивен, заради по-слабите през повечето време градиенти(разлики в налягането): липсата на "захранващ" студ ще държи този циклон отначало плитък, въпреки голямата площ, която заема.
На фона на основния поток от юг-югозапад, ще има кратки пенетрации на по-студени въздушни маси от Централна Европа, които ще успяват да достигат само северозападните части на страната, при това често в размит вид.
Какво да очакваме за почивните дни? Още в събота хилавият антициклонален пояс ще бъде разкъсан, а ядрото над Скандинавието бързо ще се руши и оттегля на северозапад. В широк коридор между южната част на Скандинавския полуостров на север и Алжир на юг, към центъра на континента ще пробие циклон от основната долина над Атлантика, която ще се свърже с определящата времето у нас Средиземноморска такава. В резултат, времето над нашата страна ще продължи да се обуславя от челната част на голямата долина, разположена от акваториите южно от Гренландия почти до Кавказ. Преносът отново ще бъде от юг и югозапад - значително по-топли от обичайните въздушни маси или от запад - малко по-хладни и влажни океански такива, отново по-топли от обичайните за януари. Впрочем, през следващите десетина дни е климатично най-студеният период на зимата като цяло и в последните дни на месеца, отначало бавно, но климатичните температури тръгват нагоре. Т.е, ако температури от 5-6 градуса в Северна и 10 в Южна България са над обичайните за януари, за февруари те вече се доближават до нормалните, климатични стойности. Но до февруари остава половин месец, през който поне в първите 7-8 дни съществени студове към страната ни просто няма откъде да дойдат, предвид гореописаната очаквана циркулация.
Що се касае до последната седмица на месеца, засега е рано да се правят генерални изводи, тъй като изненади, подобни на тази от миналата година, никога не са изключени. Разбира се, на фона на активния Атлантик(за разлика на споменатия период миналата година) сега такива са много по-малко вероятни. Очаквайте анализите ни и през следващите дни, в частност по-подробна прогноза за пътя на циклоните в края на тази седмица и температурното разпределение над страната, съответно свързаните с него вид на валежите.
Ключът към достоверния вариант на прогнозата беше местоположението, формата и развитието на очаквания антициклон, който се предполагаше, че ще блокира частично Атлантика в следващите дни.
Такъв антициклон наистина ще се образува, но активния циклогенез над Атлантика, безспирния конвейер от циклони, които бълва "родилното отделение за циклони" в Северния Атлантик, няма да позволи вихърът-антипод да достигне нито хоризонтална големина и стабилност, а като следствие - нито да "израсне" достатъчно във височина.
Все пак, антициклон ще се образува, но ето какво очаква в следващите 144 часа най-стабилният през последните дни модел, Британският UKMO:
В следващите 12-24 часа от полярния антициклон, намиращ се на самия полюс, към Северна Скандинавия ще се протегне гребен, който ще роди отначало малък, но бързо разрастващ се антициклон там. Той ще се разширява бързо, но в периода на максималното си развитие, към 0 часа в петък той ще достигне налягане в центъра си малко над 1025 хПа - стойност далеч от солидните 1040-1050, "нормални" за мощните зимни антициклони в началото на миналата година, докарали рекордните студове у нас, както и Сибиреца от декември, когото Атлантикът разби в средата на миналия месец - битка, която следихме и отразихме тук. Тесен и стиснат в менгеме от основната циклонална долина над Атлантика и голяма втора такава с център над Италия, започвайки от Британия и Северна Франция, дъгообразно през Скандинавия, този "притиснат" антициклон ще се свързва временно с основния континентален такъв над Средна Азия и Казахстан.
От така обрисуваната конфигурация следват две важни неща, които ще определят времето над страната ни: Първо, разположен така, антициклоналният гребен няма да допусне нова доставка на студ към Централна Европа, насочвайки го към Североизточна Русия и Урал.
Второ: източната част на тази нестабилна антициклонална дъга ще блокира средиземноморската обширна, но сравнително плитка циклонална област почти на място и вследствие на това към Балканите ще се запази основният, доминиращ пренос от юг. Този пренос няма да бъде толкова интензивен, заради по-слабите през повечето време градиенти(разлики в налягането): липсата на "захранващ" студ ще държи този циклон отначало плитък, въпреки голямата площ, която заема.
На фона на основния поток от юг-югозапад, ще има кратки пенетрации на по-студени въздушни маси от Централна Европа, които ще успяват да достигат само северозападните части на страната, при това често в размит вид.
Какво да очакваме за почивните дни? Още в събота хилавият антициклонален пояс ще бъде разкъсан, а ядрото над Скандинавието бързо ще се руши и оттегля на северозапад. В широк коридор между южната част на Скандинавския полуостров на север и Алжир на юг, към центъра на континента ще пробие циклон от основната долина над Атлантика, която ще се свърже с определящата времето у нас Средиземноморска такава. В резултат, времето над нашата страна ще продължи да се обуславя от челната част на голямата долина, разположена от акваториите южно от Гренландия почти до Кавказ. Преносът отново ще бъде от юг и югозапад - значително по-топли от обичайните въздушни маси или от запад - малко по-хладни и влажни океански такива, отново по-топли от обичайните за януари. Впрочем, през следващите десетина дни е климатично най-студеният период на зимата като цяло и в последните дни на месеца, отначало бавно, но климатичните температури тръгват нагоре. Т.е, ако температури от 5-6 градуса в Северна и 10 в Южна България са над обичайните за януари, за февруари те вече се доближават до нормалните, климатични стойности. Но до февруари остава половин месец, през който поне в първите 7-8 дни съществени студове към страната ни просто няма откъде да дойдат, предвид гореописаната очаквана циркулация.
Що се касае до последната седмица на месеца, засега е рано да се правят генерални изводи, тъй като изненади, подобни на тази от миналата година, никога не са изключени. Разбира се, на фона на активния Атлантик(за разлика на споменатия период миналата година) сега такива са много по-малко вероятни. Очаквайте анализите ни и през следващите дни, в частност по-подробна прогноза за пътя на циклоните в края на тази седмица и температурното разпределение над страната, съответно свързаните с него вид на валежите.